На 25 март християните честват Благовещение — празникът на радостната вест за въплъщението на Божия Син от Света Дева Мария, която впоследствие получава името Богородица, защото родила Спасителя. Това свещено събитие е описано от евангелист Лука в началото на неговото Евангелие и е почитано като Богородичен празник още от ранните векове на Църквата.
Според християнското предание, в шестия месец след зачеването на свети Йоан Кръстител от праведната Елисавета, Архангел Гавриил бил изпратен от Бога в палестинския град Назарет. Там се явил на Дева Мария и ѝ възвестил, че ще роди Сина Божи – Иисус Христос. Ангелът ѝ казал:
„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените! Ще заченеш и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.“
Мария, учудена как ще стане това, след като не е познала мъж, получила отговора:
„Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени.“
Смирена, тя отвърнала:
„Ето рабинята Господня! Нека бъде според думите ти.“
С отпътуването на архангела се осъществява едно от най-великите тайнства в човешката история — чрез Божията сила Мария зачева в утробата си Сина Божи, Когото евангелист Йоан нарича още Словото. Именно той ни предава и думите на Иисус:
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, а да има вечен живот.“
Заради непорочното зачатие на Мария, което води до раждането на Спасителя, християните наричат този ден „началото на нашето спасение“. Благовещение е един от най-големите Богородични празници в православния календар и се празнува точно девет месеца преди Рождество Христово. Винаги се пада по време на Великия пост, но въпреки това на този ден се разрешава консумацията на риба — в чест на празника.
Народни вярвания и обичаи
В българската народна традиция Благовещение също има специално място. Смята се, че след този ден човек трябва да излиза от дома сит и с пари в джоба, за да бъде така през цялата година, ако го закука кукувицата. Лош знак се счита, ако първото видяно пролетно птиче, например щъркел, не лети, а е на земята. Ако мома или момък зърне първо лястовица, връзва празна кърпа три пъти, оставя я на покрива и след три дни гадае по нея кого ще вземе за съпруг(а).
На този ден се вършат ритуали с надежда за благополучие — сеят се зеленчуци, присаждат се овошки, за да бъдат „благи“ и плодородни, а дърветата, които не раждат, се „плашат“. Отварят се пчелните кошери, бележат се агнета и ярета, пробиват се ушите на момичета за обици — вярва се, че на този ден дори най-силната болка се усеща по-слабо. Също така се смята, че на Благовещение и отровата губи силата си.
Според народните поверия, на този ден излизат самодивите и самовилите, както и „се събуждат“ змиите и гущерите. За да се предпазят от тях, хората палят огньове в двора или на ъглите му, слагат да пуши тор, удрят тенекии и звънци, обикалят къщата с викове като:
„Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец!“
или
„Благовец ще ви затисне!“
Момците прескачат огъня, за да се пазят от ухапвания през лятото. Жените не шият и не месят хляб — вярва се, че така ще избегнат змиите.
Трапеза и имен ден
На трапезата за Благовещение задължително присъстват риба (печена или варена), шарена пита и лучник.
На този ден празнуват имен ден всички, носещи имена, свързани с благата вест:
Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Вангел.
