Консумацията на екзотични плодове може да играе роля в предотвратяването на тежки психични състояния, като депресията, като влияе върху чревния микробиом.
Последното изследване по темата разкрива, че Faecalibacterium prausnitzii, вид бактерия в човешките черва, заедно с метаболитната й активност, може да влияе на ефектите на цитрусите и техните флавоноиди върху настроението.
В проучването, водено от д-р Раадж Мехта – преподавател по медицина в Харвардското медицинско училище и лекар в Масачузетската обща болница, и неговите колеги, се анализира взаимодействието между консумацията на цитрусови плодове, чревния микробиом и риска от депресия при над 32 427 участници.
Авторите установяват, че ежедневната консумация на един среден портокал може да намали риска от депресия с около 20%.
„При разглеждането на общото количество консумирани плодове или зеленчуци, както и други плодове като ябълки или банани, не намираме връзка между техния прием и риска от депресия“, пояснява д-р Мехта. Един от интересните елементи на изследването е, че участниците от NHS2 предоставят фекални проби в продължение на една година. Чрез секвенирането на ДНК от тези проби, учените търсят връзки между приема на цитрусови плодове и наличието на определени видове бактерии в микробиома на червата. Един от тях, Faecalibacterium prausnitzii, изпъква като ключов фактор. Именно заради това се предполага, че консумацията на цитрусови плодове може да е свързана с добро психично здраве, отбелязва д-р Мехта.
Често хората се питат как точно Faecalibacterium prausnitzii подобрява настроението. „Може би един от отговорите е, че тези бактерии използват метаболитен път, наречен S-аденозил-L-метионин цикъл I, за да повлияят на нивата на два невротрансмитера – серотонин и допамин – които се произвеждат в червата. Тези невротрансмитери регулират храносмилателния процес и могат да пътуват до мозъка, където повишават настроението“, добавя той.
„Надявам се, че нашите резултати ще вдъхновят други учени да продължат изследванията на връзката между диетата и психичното здраве. Имаме дори термин за това: комфортни храни, които ни правят по-добре в краткосрочен план. Но ние тепърва започваме да разкриваме подробностите“, завършва д-р Мехта, цитиран от списание „Микробиом“.
