Случаят от „Петрохан“ през последните седмици предизвика бурни обществени реакции, политически обвинения и редица версии, някои от които звучат като конспиративни сценарии.
Говори се за незаконни канали, педофилия, съмнителни духовни практики и дори за секта. Това са само част от подозренията, които обгръщат мистерията „Петрохан“. В центъра на една от историите стои жена, прекарала години в религиозна общност, от която ѝ трябват десетилетия, за да се откъсне.
Тя застава пред камерата на БТВ анонимно – от страх, но и с надеждата да предупреди други. Разказва как се привличат последователи, как се упражнява контрол и какви могат да бъдат последствията.
Ивана – името е променено – говори без да показва лицето си. Признава, че я е страх, но вярва, че мълчанието не е изход. Историята ѝ започва през 90-те години с привидно невинна покана за събитие, пусната в пощенската ѝ кутия.
„Бях на 30 години и не подозирах, че това ще ме отведе там, където хората навлизат във води, в които не могат да плуват“, споделя тя.
Започва редовно да посещава срещите, представяни като образователни и духовни курсове. Курсът носел името „Основни учения на Библията“. Присъстващите водели записки и приемали всичко като сериозно обучение.
Постепенно ангажиментите ѝ нарастват. Получава конкретни задачи и се включва активно в дейността на групата.
Обясняват ѝ, че е „благовестител“ – човек, избран да разпространява Божието слово. Казват ѝ, че това е най-важната мисия и че Бог я е избрал лично. Обещават награда – вечен живот в рая. Срещите събирали хора от цялата страна и били представяни като спасителна акция за България.
По това време тя е студентка, но постепенно организацията започва да измества всичко останало в живота ѝ.
„Постоянно ни внушаваха, че сме избрани да спасяваме хората. Не осъзнавах, че попадам в религиозна зависимост“, казва тя.
По думите ѝ членовете били насърчавани да правят редовни финансови дарения и да посвещават почти цялото си време на каузата. Самата тя губи имот и значителни средства. От участниците се изисквала „десятина“ – една десета от месечния доход, както и допълнителни дарения за материали и уроци. Някои дори прехвърляли жилищата си на организацията.
Според Ивана основният механизъм на влияние бил емоционалният натиск – любов и страх. Любов към Бога и страх от наказание. Но зад образа на Бог, твърди тя, стоял лидерът на групата.
Участниците били убеждавани, че само тяхното учение съдържа истината. Често се говорело за края на света, второто пришествие и идването на антихриста – събития, които щели да се случат скоро.
Набирането на нови членове ставало чрез курсове или чрез близки – всеки трябвало да привлича роднини, приятели и познати. Натискът се упражнявал чрез теми, свързани с най-дълбоките човешки страхове и потребности.
В групата имало и деца, включително нейната дъщеря, която била на седем години, когато майка ѝ се присъединила. За тях се организирали специални уроци.
Ивана определя като основна цел обогатяването на организацията чрез пари, имоти и безплатен труд. Според нея без постоянно привличане на нови членове структурата не би могла да съществува.
Животът на участниците постепенно се подчинявал на строги правила – от начина на обличане и хранене до мислите и социалните контакти. Пълна преданост към лидера била задължителна. Напускането се свързвало със заплахи – че ще последват нещастия и наказания.
Благодарение на образованието си Ивана постепенно осъзнава в какво е въвлечена. Изолацията от близките ѝ я довежда до депресия, но тя намира сили да търси изход.
Историята познава случаи, в които подобни затворени култове стигат до трагични крайности – включително масови самоубийства и убийства.
По време на дипломната си работа тя се запознава с дейността на депрограматори и научава, че напусналите често са подлагани на натиск и заплахи. Твърди, че и самата тя е била заплашвана.
Днес Ивана се опитва да помага на други хора, попаднали в подобни общности. Според нея характерните признаци са: използване на религиозна терминология, говорене за Космоса и „висши истини“, внушаване на страх чрез „божие проклятие“, изолация от външния свят и ограничаване на социалния живот.
Особено внимание обръща на начина, по който се използват религиозните текстове – избирателно, чрез откъсване на отделни изречения от контекста, така че да подкрепят предварително зададени внушения.
Години след като напуска общността, която определя като секта, тя все още се възстановява от преживяното. Страхът не е изчезнал напълно. Но вярва, че ако нейната история помогне на поне един човек да разпознае предупредителните знаци навреме, мълчанието ѝ не би имало смисъл.
