Езикът, който българските депутати използват в пленарната зала, често звучи улично, грубо и неподходящо за институция като парламента. Тези изказвания редовно се превръщат в хитове в социалните мрежи. Но именно ли този език провокира младите хора да излизат по площадите?
Според гл. ас. д-р Кристияна Симеонова от Института за български език при БАН причината е в ниската езикова, политическа и дори домашна култура на част от управляващите. „Думата е страшно нещо. Хората, които в момента управляват България, съчетават три качества – много ниско домашно възпитание, много ниска политическа култура и още по-ниска езикова култура. Когато това се проявява едновременно, е неизбежно хората да излязат на улицата“, коментира тя в ефира на „Bulgaria ON AIR“.
Симеонова отбелязва, че вербалната агресия не е само български феномен, но тя показва неспособност да обориш опонента си по аргументиран начин. Вместо да решава конфликти, тя ги засилва. „Когато българските политици говорят, забравят къде се намират. Нямат езикова дисциплина. В парламента не се говори така“, подчерта тя.
Езиковедът допълни, че сравнението с политиците от предишни поколения е „шокиращо“ и не в полза на днешните. Използването на нисък стил и обидна лексика, според нея, е неуважение към българския език и към народа, който депутатите представляват.
Симеонова предупреди, че този „цветист и заразителен“ език привлича младите, които започват да приемат грубостта като норма. Политиците често прибягват до „езика на кръчмата“, за да изглеждат по-близо до хората, а други – до прекомерна употреба на чуждици, които объркват аудиторията.
„Всичко започва от патриотичното възпитание и любовта към родния език, което трябва да идва от семейството“, каза тя и дори отбеляза, че някои политици вероятно не владеят дори 200 думи на български, затова прибягват до жаргон и чуждици. Симеонова подчерта, че не одобрява български политици да говорят на английски – езикът ни е древен и е част от националната ни идентичност.
Тя изрази тревога, че 40% от младите са функционално неграмотни и че липсата на четене води до ниска езикова култура. „Няма нужда да казваме ‘съпорт’, когато имаме чудесната българска дума ‘подкрепа’“, завърши експертът от БАН.
