Първите официални социологически данни потвърждават вече позната тенденция – според анализа президентът Румен Радев е концентрирал в себе си подкрепата, която преди е била разпределена между редица различни партии, превръщайки я в личен политически ресурс.
Тези политически сили, които в миналото демонстрираха близост и подкрепа към него, сега са изправени пред избор – или да се противопоставят на влиянието му, или отново да търсят неговата подкрепа, за да запазят присъствието си в парламента.
Авторът коментира още, че ако Радев действително предприеме и спечели битка срещу т.нар. „статукво“, това би могло да доведе до силна концентрация на политическа власт и отслабване на партийната система. В този контекст той прави паралел с периода на еднопартийното управление, когато изборните резултати са били предопределени.
Коментарът завършва с иронична препратка към идеята за „промяната“, поставяйки под въпрос какви ще бъдат реалните ѝ последици.
