Сагата около Андрей Гюров вече има повече от двегодишна история, след като с решение №340 от 16 юли 2024 г. Управителният съвет на БНБ спира изпълнението на функциите му като подуправител. Това обяснява конституционалистът проф. Пламен Киров пред „Труд“.
На първо място Управителният съвет на БНБ установява несъвместимост със заеманата длъжност, тъй като Гюров не е прекратил участието си в търговско дружество в законово определения срок. По думите на проф. Киров той напуска дружеството едва четири месеца след избирането си за подуправител от Народното събрание, с което пропуска срока, в който законът допуска отстраняване на подобна несъвместимост.
Става дума за често срещано нарушение, обикновено резултат от недоглеждане, а не от умишлени действия. Подобни случаи не са рядкост и при местните избори, когато новоизбрани кметове пропускат срока да се оттеглят от участие в търговски дружества. По този въпрос има утвърдена практика на административните съдилища, ВАС и Конституционния съд – наличието на несъвместимост е основание за предсрочно прекратяване на мандата. Именно това е констатирано и в решението на УС на БНБ.
На второ място Управителният съвет приема, че Андрей Гюров е нарушил Закона за БНБ, тъй като не е поискал разрешение да участва на обществени начала в управлението на две неправителствени организации. Законът изисква подобно участие да бъде предварително одобрено от УС на БНБ, който следва да установи, че то не влияе върху вземането на решения и не създава конфликт на интереси. В случая такова разрешение не е поискано.
Решението на УС е обжалвано пред Върховния административен съд. Вместо да се произнесе по установените факти, ВАС отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на понятието „независимост“ на националните централни банки, включително в контекста на изискванията за независимост в Европейската централна банка. Отговорът на това запитване се чака вече повече от две години, без яснота кога ще бъде получен.
Според проф. Киров по този начин българският съд на практика отказва да приложи националното право, опитвайки се да търси насоки в европейското законодателство, което в случая има по-скоро косвено, а не пряко отношение към казуса с Андрей Гюров.
Макар Народното събрание формално да не е прекратило мандата му като подуправител на БНБ, Гюров не би могъл да заеме поста на служебен министър-председател. Причината е, че изпълнението на функциите му е спряно, а освен това са налице безспорни доказателства за несъвместимост, която по закон води до предсрочно прекратяване на правомощията.
Проф. Киров поставя и допълнителен въпрос: след като Гюров обжалва решението на ВАС, защо приема да бъде предложен за служебен премиер. Законът за БНБ е категоричен – в случай че управител или подуправител изрази съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той е длъжен да подаде оставка (чл. 13, ал. 5).
„Смятам, че ни беше достатъчен случаят с Кирил Петков, назначен за служебен министър при наличие на двойно гражданство, след което президентският указ беше обявен за противоконституционен – първият такъв за последните 35 години“, припомня проф. Киров.
По думите му няма основание да се експериментира с „особения“ правен статус на Андрей Гюров.
„Няма нужда да настъпваме една и съща мотика два пъти“, заключава той.


