Изпитанията за Илияна Йотова започват още от първия ден, в който тя встъпи в длъжност като държавен глава. До края на седмицата се очаква решението на Конституционния съд относно оставката на Румен Радев, която ще позволи тя да поеме президентския пост.
След това Йотова автоматично ще се пренесе в президентския кабинет и ще започне конституционната процедура за съставяне на служебно правителство и насрочване на датата на предсрочните парламентарни избори.
„След като Конституционният съд се произнесе по оставката на президента Радев, ще се пристъпи към процедурата за назначаване на служебен кабинет“, съобщиха от администрацията на държавния глава. В рамките на консултациите Йотова ще се срещне с парламентарните групи и ще обсъди с десетте лица, които могат да заемат поста служебен министър-председател.
Кандидатът Гюров – потенциален проблем
Най-коментираното име за служебен премиер е подуправителят на БНБ Андрей Гюров, който има подкрепата на Румен Радев и на ПП–ДБ. Гюров е бил кадър на „Продължаваме промяната“ и често се споменава от политическите сили като избор на президента за служебен министър-председател.
В същото време обаче Гюров е във висяща съдебна процедура, свързана с оспорване на неговото право да упражнява пълните правомощия на подуправител на БНБ. На първа инстанция в София производството приключи, но делото е спряно пред ВАС до произнасяне на Съда на ЕС. Очаква се окончателното решение през лятото, след което процедурите пред националния съд ще бъдат възобновени.
Докато трае този съдебен спор, Гюров технически е подуправител, но не може да упражнява пълноценно функциите си. Това създава потенциален риск, ако Йотова издаде указ за назначаването му за служебен премиер – управляващите партии вероятно ще атакуват указа пред Конституционния съд. Дори и кабинетът му да бъде назначен, решенията на министрите могат да бъдат обжалвани пред Административния съд.
Отсега Йотова е изправена пред дилемата да удовлетвори натиска на Радев и ПП–ДБ за Гюров или да избере друг, безпроблемен кандидат за служебен премиер.
Други възможности за служебен премиер
Сред най-коментираните имена е шефът на Сметната палата Димитър Главчев, който вече два пъти е бил служебен премиер. Името му обаче е свързано тясно с управляващите, а от дясно заплашват с протести, ако той отново заеме поста. Дори Борисов не е склонен да приеме Главчев за министър-председател.
Като други варианти се разглеждат заместник-председателите на Сметната палата – Маргарита Николова и Силвия Къдрева, които декларират готовност да поемат поста, ако се наложи. Сред възможните кандидати са и омбудсманът Велислава Делчева и нейната заместничка Мария Филипова, като Делчева обаче категорично отстоява, че омбудсманът не бива да бъде назначаван за служебен премиер.
Ако Йотова не успее да избере подходящ кандидат, настоящата власт в оставка ще продължи да функционира, което ще блокира насрочването на избори.
Възможна промяна на датата за изборите
Постигането на необходимия компромис и консенсус вероятно ще отнеме време, което означава, че първоначално обсъжданата дата 29 март вероятно ще бъде преместена за след Великденските празници. Най-вероятният ден за предсрочните парламентарни избори в момента е 19 април.
