Легендата на българската музика Васил Найденов рядко се отваря пред медиите, но когато го прави, думите му са винаги искрени и дълбоки.
В първия епизод на подкаста „Елизабетско“ той споделя за сложните отношения с баща си – тема, която досега оставаше в сянка. Пред водещата Елизабет Методиева, Найденов разказва, че никога не е изпитал истинска връзка с баща си и че при неговата загуба не е усетил нищо. „Грехота е да го кажа, но когато баща ми умря, не почувствах нищо. Плакал съм повече за Дими от „Сленг“ и за хора, с които съм работил,“ разкрива Васил, докосвайки емоционална рана, която дълги години е носил в себе си. Като дете не се е чувствал различен поради отсъствието на баща си, дори когато той не се е появявал на родителски срещи. „Не е важно кой те е създал, а с кого си живял,“ споделя певецът с премерена сила в думите си.
По-късно, когато баща му опитва да възстанови връзката, Васил вече е зрял мъж с утвърдено име. „Бях на 30 и няколко, когато той дойде и се представи като мой баща, но аз не почувствах нищо. Братята и сестрите ми не ги познавам, дори по лице,“ допълва той с тъга.
Найденов споделя и спомен от детството си за баба си в Детройт, която искала да го осинови и вземе в САЩ. Въпреки примамливата възможност, Васил избира да остане в България, поемайки по различен път от мечтите си като дете.
Изповедта на Васил Найденов в „Елизабетско“ разкрива не само силата на музиката му, но и дълбочината на личността зад нея – преживяно минало, което отеква в откровеността и мъдростта на неговите думи.
