Преди година Васил Василев – Зуека емигрира от България и избра Испания за мястото, където да продължи живота си заедно със своето семейство. Към днешна дата актьорът не желае да прави равносметки, както мнозина очакваха. Предпочита да се наслаждава на мига, на всичко, което му се случва и вижда около себе си.
„Още от самото начало имахме период, в който трябваше да оформим своето място. Когато човек е щастлив, винаги се чувства прекрасно“, това сподели Зуека в телевизионно интервю пред Нова телевизия. И добави, че не е от хората, които могат да постигнат мир със себе си.„Чувствам се прекрасно, това е, но такива като мен никога нямат мир със себе си (смее се) Луд умора няма.“
Причините да поиска да си тръгне от България не са тайна. Актьорът ги описва така:
„Реалността в България ми дойде в повече малко след рестрикциите за ковид кризата. Казах си – явно е дошъл момента, иначе не съм имал такова намерение. Сега се опитвам да се ръководя от две неща, когато рисувам – най-вече картината да е позитивна, което не означава, че вътре в нея не може да има тъга. Няма правилно и неправилно, всеки вижда това, което вижда. Тъгата и радостта винаги вървят ръка за ръка, само любовта е сама, не върви никога с омраза. Това пресъздавам и аз в картините.“
На въпрос дали е приключил окончателно с актьорството, Зуека отвърна положително, но всъщност добави, че продължава да работи с Влади Априлов и даже двамата в момента имат турне.
„С актьорството приключих, защото вече съм човек на възраст. Но веднъж заразиш ли се, това е за цял живот. Продължаваме турнето с Влади Априлов – в Канада, в Калифорния и завършваме на 30 октомври в Атланта.Предстои ми и изложба в Чикаго в три части, която е и първата ми самостоятелна изложба, за което много се вълнувам.“
Васил Василев е от хората, които винаги гласуват, когато има избори. Независимо дали е разочарован от случващото се или пък вижда положителна промяна. „Трябва да се гласува, а не само да се мрънка“!
„В момента света е в голяма криза, икономическата тепърва ще започне, а аз имам предвид най-вече кризата на стойностите. Пропагандата в България е прекалено много през всичките тези години назад, навлязла е в главите на хората дотолкова, че те трудно ще погледнат през малко по-различен ъгъл за това откъде идват неволите, ниските заплати, нещастието в България. Това е именно и една от целите на пропагандата в България – просто да се притъпят сетивата. Хората да не се замислят.На мен просто не ми се минаваше през същия този път, който минах с дъщеря си, не го исках и за нашия син. Исках нещо различно, друго място, друга реалност. Не мога да кажа, че никога няма да се върна в България, но засега това ми изглежда далечно.
Това, че мога да споделям на платно и че на хората им харесва, и разбират това, което искам да кажа, ми дава стимул. Кара ме да продължавам, да ровя още по-надълбоко и да попълвам празните квадратчета. Но да, България ми липсва, там са близките ми хора, приятелите, това е моята родина. В Испания намерих единствено спокойствие, няма друга разлика, защото и хората тук имат същите проблеми, каквито имат и тези в България“.
