Един възрожденски замък в подножието на Стария град е напът да възкръсне от руините. Пловдивчани имат сантимент към къщата-близнак на Степан Месробович, и неслучайно. Сградата е паметник на културата от национално значение, но от години тъне в забрава.
Днес обаче е в активите на младия предприемач Добромир Иванов, който заедно с Петър Денчев – главен мениджър на проекта, ще й даде нов живот, трансформирайки я в артхотел „Музей 37“.
Къщата-близнак на Степан Месробович е емблематична
за Стария Пловдив и тя е нашата нова мисия, казва Петър Денчев от хотел „Gallery 37”, който менажира проекта. И допълва: „За повечето хора тази недовършена „призрачна” къща, позиционирана на знаково място точно преди Тунела, в най-стария град в Европа, беше място, всяващо страх и неприязън десетилетия наред.
Възрожденската къща, построена през 1846 г., е известна с уникалната си и неповторима архитектура. Статутът й е на паметник на културата от национално значение. Част от историята на една България, която дори в онези тъмни и тежки 500 години не е спирала да възпитава морал, да помни героите и историята си, не е спирала да вярва!
Възрожденският „замък”, както обича да я нарича арх. Румяна Пройкова, ще бъде възстановен чрез новия ни проект – „Музей 37“.
От години къщата-близнак на Степан Месробович се руши. Макар че е архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение, подобно на съседните имоти, тя е унищожена изцяло.
През 1988 г. Националният институт за паметниците на културата изготвя проект за реконструирането. Реализацията му започва в началото на 90-те, но за кратко строителните дейности приключват малко над един полуподземен висок етаж. Паметникът на културата остава на недовършен груб строеж.
Степан Месробович произхожда от видната навремето фамилия на Криков Месробович – богат арменски земеделец и лихвар, близък приятел на Степан Хиндлиян. Къщата му е строена в далечната 1846 година по протежението на улица „Артин Гидиков”, където има цяла върволица от къщи-бисери. Сред тях са къщите на Крикор Месробович и на Степан Хиндлиян, която днес е един от големите музеи в Стария град.
Задачата е голямо предизвикателство за инвеститора
В днешно време да купиш сграда – паметник на културата, е или суперудар или лош късмет, казват познавачите на пазара. Само че Добромир Иванов и Петър Денчев приемат работата като своя мисия. Като изключителна привилегия и отговорност.
„Този проект има послание и смисъл, изпълнен е с достойнства, редки и вече почти чужди за времената, в които живеем. Лесно се руши, но трудно се гради, а още по-трудно се възстановява! Даваме си сметка, че обектът е тежък за работа. Къщата трябва да бъде възстановена като екстериор и интериор и за целта трябва да се спазват изключително много изисквания“, разказват пред „Марица“ предприемачите.
Имотът е на тезгяха от близо три години и към него имаше голям интерес от видни бизнесмени под тепетата. Но когато научаваха, че сградата е паметник на културата, се отказваха. На никой не му се занимава с археология, проучвания на терена, с чиновници от институциите, допълват от екипа. В него са поканени доказани специалисти в реставрацията.
Сред тях са арх. Румяна Пройкова, интериорен дизайнер е арх. Мирослав Насков, главен конструктор е инж. Панайот Нотов, а ръководител на археологическото проучване на обекта е археологът Елена Божилова от Археологическия музей в Пловдив. По достъпността и мобилността работи инж. Александър Георгиев.
„Искам да им изкажа огромната си благодарност и възхищение за това, че приеха с ентусиазъм изключителната сложност и деликатност на проекта“, допълва Денчев.
Концепцията му е къщата да бъда възстановена в автентичния й вид. След което да функционира като артхотел „Музей 37“. И както подсказва името, изкуството ще е много и навсякъде в нея. Освен картините, се обмислят специални места за експониране на находките, намерени по време на археологическите разкопки.
„Те дават ценна информация за историята на мястото. Ние ще го възстановим чрез графика и снимков материал, което ще е любопитно за всички хора с афинитет към историята, казва с ентусиазъм Петър Денчев.
И допълва: „Всеки един българин трябва да дава на България онова, което би могло да я направи по-автентична, по-красива и по-истинска. Стойността на една страна се измерва с културното наследство. Историята е всичко и всеки един от нас може да бъде част от нея с делата си“.
Източник-марица.бг