Вече седем години живея в Съединените щати, в щата Ню Джърси. Дори не можех да мечтая, че ще живея на 30-40 минути от Манхатън, от града над градовете, от центъра на света.
По-рано се опитах два пъти да работя в Европа. Веднъж бях в Малта и опитах няколко месеца в Германия. Но това, което живея тук сега, няма сравнение с Европа.
Получих визата чрез лотария. Честно казано никога не съм се надявал, че ще бъда щастливецът, който ще бъде изтеглен, но все пак няколко години подред кандидатствах. И преди осем години щастието ми се усмихна.
Обработката на документите отне почти година и ми беше предоставена виза за влизане в Съединените щати. При пристигането си бях регистриран от граничните служби и много бързо получих социалния си номер, така че можех да си отворя сметка и да започна да търся работа.
Работа тук се намира много лесно, просто трябва да имате желание. За да повиша шансовете си за по-добра работа, реших веднага да кандидатствам за шофьорска книжка, защото тук шофьорската книжка е и документ за самоличност.
Тъй като вече имах шофьорска книжка в България, трябваше само да издържа тестовете тук. Тоест тест, който ако имате основни познания по английски, не е проблем да преминете.
Няма чакане за получаване на документа, а процедурата е буквално петнадесет минути. Ако минеш теста ти дават талон, с който отиваш на гишето, плащаш 35$, снимат те и веднага след 5-6 минути ти дават шофьорска книжка. Звучи невероятно, но е истина.
Сега да се разберем, че тук няма да получите шефска работа, за такива позиции все пак трябва да учите в училище тук, да завършите някакъв факултет.
Получих работа в тяхната пощенска станция, разнасях писма. Не карах микробуса, а ходихме в тандем, моят колега караше, а аз оставях пратките на вратата. Заплатата беше 20 долара на час. Сега работя в Amazon за подобна заплата, но работя в стая за сортиране на пратки.
Тъй като имаме малко дете, съпругата в момента не работи. Като започне и тя да работи, ще можем да планираме закупуване на жилище, с две заплати ще е различно.
Разходите за живот не са много високи, дори бих казал, че са подобни на тези в България, като храна и комунални услуги. Бензинът е много по-евтин. Единственото, което е наистина скъпо, е наемът на апартамента. В момента плащам 1300 долара на месец за апартамент с една спалня и това даже е евтино.
От началото на пандемията условията се промениха малко. Особено го почувстваха тези, които работеха в туристическия сектор, в ресторанти, кафенета. Но тази страна се грижи за своите жители.
Веднага се организираха и предложиха на загубилите работата си седмична помощ, която у нас е около 700 долара на седмица.
Единственото условие е постоянно да търсите нова работа и при необходимост да представяте доказателство на властите, че го правите. Доказателство са бележки от интервюта за работа.
Споменах ви, че живея според мен в най-добрата страна в света, затова мисля така. Освен всички помощи, това, което споменах за безработните, държавата ни е отпуснала два пъти невъзстановими помощи до момента.
Първият път бяха чекове от 1200 долара, получихме ги някъде през лятото, втория чифт в края на миналата година по 600 долара на човек, а сега има съобщение, че ще получим трета такава помощ, която ще е 1400 долара на човек.
Освен това щата Ню Джърси прие закон, забраняващ на наемодателите, да изгонват наематели, ако нямат пари да плащат. Разбира се, това са разумни срокове от няколко месеца, в които наемателите трябва да се справят, но искам да ви разкажа как тази държава се грижи за своите жители.
Имам още много да пиша за тази красива страна, с чист въздух и здравословна околна среда, но по друг повод, повече. Поздрави на вашите читатели Магазин А1.
