Живеем в Швейцария от дванадесет години с жена ми и двете си деца. Сега няма да навлизам в подробности къде точно, защото искам да защитя децата. Единият е на петнадесет, а другият на дванадесет години и е роден тук. По професия съм програмист и работя в частна софтуерна компания. Ние създаваме уебсайтове, мобилни приложения, настолни приложения, лого, дизайн и всичко, което влиза в този бизнес. Професията ми е много търсена по целия свят и съм добре платен. Имах предложения за работа в Германия и дори в Америка, но все пак решихме да останем в Швейцария, защото тя е най -близо до дома. Доходите в Швейцария са високи, но и разходите за живот не са малки. Спестяваме две до три хиляди франка на месец. Димитрия работи като диспечер в компания, която продава пици по целия свят. Получава поръчки.
Така че няма значение къде се намира, условието за работата й е да знае добре английски и да има компютър до себе си, в определена част от деня, по няколко часа, когато трябва да отговаря на обажданията. Затова тя се връщаше в България много по -често от мен. В началото не се съмнявах ни най -малко. Обяснението й беше, че е носталгична и иска да види родителите си. И това беше достатъчен аргумент за мен, защото и самолетните билети не са скъпи. Но какво се случи. Един ден брат ми ми се обади и ми каза:
– Братко, трябва незабавно да дойдеш в България. Не ме питай защо и как, просто се качи на самолет и ела. Не е страшно, всички сме добре у дома, просто ела трябва да разбереш някои неща. И за пореден път ме предупреди да не казвам нищо вкъщи. Въпреки паниката, в никакъв случай не подозирах жената.
Пристигнах в София, посрещнаха ме брат ми и най-добрият ми приятел. Казаха ми, че трябвало да ми кажат това лично. ”Жена ти има любовник! Става въпрос за мой приятел”, каза приятелят ми Ивайло. Човекът е бил измамен, тя му казала, че е свободна! А именно, жена ми се влюбила толкова много в момчето, че го излъгала, че не е омъжена, а живее сама в Швейцария. Планът й бил да му разкрие, че има семейство, когато той се съгласи да се ожени за нея и след това да поиска развод от мен. Момчето разказало всичко това на приятелят ми Ивайло, той първоначално си мислел, че момчето се шегува, но по -късно разбрал цялата истина. Това беше болезнено за мен. Можете да предположите колко. Но това е, това е животът. Направихме план, за да мога да я хвана, за да не избяга и след това да се разведа с нея. Върнах се в Швейцария и се престорих, че не знам нищо. Изминаха десет дни и Димитрия ми се обажда, “искам да отида в България, да се видя с родителите си”. Викам й добре, върви. Тя вече беше извадила карта и всичко. След няколко дни я отвеждам на летището и се чувствам емоционален. Минава ми целия живот с нея през главата ми, защото наистина имахме хубави моменти. Обикновено я оставям пред сградата на летището и излизам, но този път паркирах и влязох с нея.
Връщаше ме, сякаш нямаше нужда, да влизам, но аз влязох. Тя се регистрира и след това седнахме да пием кафе. Започнах да говоря с нея, какво ще търси сега в България, че ходи много често, че оставя мен и децата сами. Сякаш исках да й дам шанс да промени решението си. Но напразно. Тя се разстрои и започна да ми крещи. Знаете, че в момента, в който някой е виновен, той започва да крещи. Всичко ми беше ясно. Искам да кажа, това което знаех, тя ми го потвърди още веднъж. Самолетът излетя, а аз в огледалото гледах самолета, в който беше съпругата ми, която вероятно видях за последен път като моя жена. Следващата среща ще бъде в съда. Когато стигнала там, по план я посрещнал брат й. Той веднага й казал и тя веднага започнала да плаче, крещяла, отричала, но се появили и брат ми, приятелят ми и момчето. И тук вече тя нямала какво да каже.