„Да си бежанец не значи да си беден и дрипав, същото е и с инвалидите. Някой е влязъл със скъпа кола у нас, като е бягал от Украйна! Е, и? Това може да е единственото нещо, което му е останало и което е напълнил догоре с неща, за да избяга. Аз имам такъв познат. Защо е тази омраза към хората бежанци, които имат луксозни неща? Необяснимо е. Нужно е да събудим толерантността у себе си, а не да насаждаме омраза, която се надига и умишлено се провокира. Ние самите си затваряме сърцата и затова се колебаем кой път да изберем.“
Така отговаря пред „България днес“ актьорът Владислав Карамфилов на тези, които казват, че има бежанци, влизащи в страната, които не изглеждат като пострадали. В момента актьорът се грижи за двете си племеннички и снаха си, която е украинка, като ѝ търси работа.
„Живея с майка ми Анета, а момичетата са с майка си в друг апартамент. Това е семейството на моя полубрат, който е от втория брак на майка ми. Помагам им, защото брат ми остана да защитава родината си“, казва Въргала.
Снаха му Наташа вече е получила временна закрила, издали са ѝ статут на бежанец, за да може да ползва здравна помощ, три месеца безплатен градски транспорт и еднократна помощ от 375 лв.
„Сега ѝ търся работа. Едната от племенничките ми вече си намери работа като маникюристка. Започна в един салон на бул. „Черни връх“. За съжаление, момичетата са с българско гражданство, въпреки че са бежанци и няма как да им се помогне по друг начин. Мисля си, че вместо да хейтват, хотелиерите трябва да се радват, че идват бежанците, за да може малко да живне и туризмът“, казва актьорът.
Самият той не спира да работи и се очаква за Великден да играе в Лондон. „Да, вярно, че ми е рано да пиша мемоари, но постановката „Мемоарите на един Въргал“ имам голям успех, хората го харесват“, смее се актьорът.
Колкото до това дали пости или не преди Великден, ученикът на Стефан Данаилов е категоричен:
„Винаги съм носил у себе си смирението и без да трябва да постя. Затова най-много ми помагат беседите с пастор Светослав Петров и Иводор Ковачев. Разсъждаваш ли, виждаш, че само когато имаш смирение, ти се получават нещата. Защото винаги основната битка е между егото на хората“, казва Въргалчето и допълва със спомен: „Защото съм бил и в „канавката“. Това се случи преди години с една тежка диагноза рак, която ми поставиха… Тогава разбрах безсмислието на суетата. Симптоматиката на диагнозата беше за последен стадий и ми оставаха три месеца. Докато стане ясно, че диагнозата е сгрешена, живеех, анализирайки кое наистина е ценно и кое ми е излишно. Това за мен бе преломен момент в живота“, откровен е Въргала.
