Великден или Възкресение Христово е ден, в който се чества Възкресението на Иисус Христос. Това е най-големият християнски празник. Седмицата преди Великден се нарича Страстната седмица, дните от седмицата се наричат Велики – Велики понеделник, Велики вторник…Тя е последната седмица от живота на Христос.
През първите три дена от седмицата се почиства дома за здраве. На Велики четвъртък нищо не се работи, може да се боядисат само яйцата. Другият ден за боядисване е Велика събота. Велики петък, наречен Разпети петък се ходи на църква и се минава под масата за здраве. Вечерта преди полунощ на Велика събота се отслужва тържествено богослужение. Свещеникът пеейки изнася трисвещник, от който всички присъстващи запалват своите свещи и ги занасят в къщи. Смята се, че заедно със свещта Христос влиза в дома. Това е прието от Йерусалим при слизането на Благодатният огън. Точно в полунощ свещеникът, който е извън храма под тържествения звън на камбаните възвестява Възкресението с думите: „Христос Воскресе!“
Освен голям християнски празник, Великден е и кулинарен празник. Има исторически данни, че яйца са боядисвани още в древна Персия, Гърция, Египет, Рим. Традицията изисква първото боядисано яйце да е червено, символ на кръвта на Христос. С него се прави кръст на челата на децата, за да са здрави. То се поставя пред иконата и да пази дома. Сега има много видове изкуствени бои и техники за боядисване на яйца. Но нашите баби са боядисвали с естествени багри от билки, листа и ядки. С отвара от риган се получава червена боя, от коприва – зелена, от орехи – зелено-кафява от лук – жълта, а от смрадлика – оранжева боя. Лилава боя се получава от червеното цвекло, а от сварено червено зеле – виолетова.
Храна за Великден
На празничната трапеза на Великден задължително присъства обреден хляб наречен козунак. Той е невероятно ароматен и вкусен, но е труден за приготвяне. Изисква се голямо умение, търпение и много любов за приготвяне на Великденския козунак. Козунакът не обича студеното течение, затова при неговото месене не трябва да се отваря вратата или прозорец.
Смята се (макар да няма научни доказателства), че блъскането на врати, високият тон, да не говорим за крясъци влияят пагубно на неговото бухване. Той се прави с кръгла форма, на плетеница, или на кифлички. В тях се слага плънка от стафиди, бадеми, шоколад, локум, орехи, ароматизира се с настърган лимон, поръсва се със захар, сусам, маково семе и каквото може да ви роди фантазията и каквото ви харесва. Така козунакът ще добие неповторим сладък, въздушен вкус и ще се топи в устата. На трапезата на Великден се слага и блюдо от агнешко месо.
Агнето е един от символите на Христос и неговата жертва за хората. В Библията той е наречен „жертвен агнец“. В този пролетен сезон на празничната маса присъства и зелена салата, украсена с Великденски яйца. Хората се поздравяват с „Христос Воскреси!“, а отговорът е „Воистину Воскреси!.
