Тя беше на крачка от големия финал във „Фермата“, но въпреки че не успя да победи, заяви, че се чувства като победител.
– Ваня, каква е равносметката, която си правиш след участието във „Фермата“ и всичко, с което се сблъска в нея?
– За мен „Фермата“ беше едно изключително изпитание и проверка на собствения ми път и докъде съм стигнала в личностното си развитие. Много се радвам, че го преживях, защото никога в живота си човек не може да бъде в изолация за три месеца и да бъде в среда от непознати хора, с различни разсъждения и ценности. За мен това беше изключително предизвикателство. Като цяло съм с позитивни впечатления.
Най-трудните ми и най-тежки моменти, които съм преживяла вътре, бяха и най-големите ми уроци. Трябваше да ги преживея, за да стигна до едно ново ниво на съзнание и осъзнатост, за да стана по-добра и по-можеща като човек, да се убедя, че всички качества, които притежавам, са прекрасни. Контрастът между мен, Кирил, Ивайло и останалите от лагера, ми донесе супер много ползи. Но не бих повторила това изживяване никога повече, въпреки че съм толкова доволна, защото имах нужда от нещо различно в живота си.
– Звучиш ми като човек, който е изживял своеобразен катарзис. Хем казваш, че преживяването е уникално и си доволна, хем никога не би го повторила в живота си?!
– Да, точно катарзис е думата. Другото също е вярно, защото платих много висока цена от емоционално естество за участието си. Ако в началото ми беше интересно и приятно като предизвикателство, то последните три седмици ми бяха абсолютен ад. Затова казвам, че не бих го повторила.
Възстановяването след „Фермата“ ми отне може би около месец и малко – за да се събера отново и да вляза в своя център. Имам предвид в духовен план, защото външно аз винаги съм заредена с усмивка. Вътрешно обаче, не се чувствах никак добре. Защото там, на Арената, беше борба всеки ден – с хора, които буквално са енергийни вампири. И ти всеки ден си в битка да останеш цял. В един момент наистина бях празна отвътре, дойде ми твърде много.
Преди битката с Мартина, например, аз буквално нямах никакво желание, не виждах смисъл да продължавам. Защото преди това бях успяла вече да направя всичко, което исках вътре – като послания, и вече бях толкова изморена физически, емоционално и духовно, че не намирах вътрешното желание, искрата, да изляза на Арената и да се раздам на макс.
За мен „Фермата“ вече беше приключила – чисто емоционално. Но всичко това наистина беше катарзис за мен, както казваш. Заради болката, която преживях, стигнах до ново ниво на осъзнаване. Човек се пробужда за вътрешния си свят и за духовното точно чрез болка. Така че на мен това ми е било абсолютно нужно да го преживея. Чувствах се като инструмент на Бог в тази „Ферма“, който знае, че аз имам издръжливост и сила да изкарам вътре, за да може той чрез мен да покаже доброто и светлината.
Това не беше война между мен, Кирил и Ивайло. Беше война на енергийно ниво – между мрака и светлината, между доброто и злото, между ада и рая. Както е и в живота. В момента Земята трябва да отиде на ново ниво на съзнание. Затова има Ковид, затова се случват такива катарзиси. И това, което се случи във „Фермата“, е един показател. Време е да станем по-добри, да намалим това раздуто его и комплекси, и просто да приемем светлината в себе си. Във „Фермата“ наистина бяха много раздути еготата – и това им пречеше да видят голямата картина – това, за което всъщност влязохме – обединението. Но въпреки всичко мисля, че хората са се пробудили и то много, защото този формат успя да обедини цяла България в една кауза.
Супер благодарна съм, че хората отвън застанаха зад мен.
– Кои са тези проблеми, които си видяла в участниците вътре, които след това са генерирали, както казваш, всичките тези лошотии и злини?
– Говорех най-вече за Ивайло и за Кирил, отчасти и за Мартина. Но като лични качества тези хора за мен са твърде материални, не познават добре вътрешния си свят и са ръководени от едно желание постоянно да изпъкват, да се доказват, да показват своята значимост, но не чрез дела, а чрез празни, кухи думи. Мартина използваше думи като „Да ги смачкаме!“ Та, мачкайки другите, с цялата тази злоба, те показваха само едно – че имат своите дълбоки травми, които за мен датират още от детството им.
За мен тези хора не са били обичани, не знаят какво е да обичаш от цялото си същество. Нещо се е случило в живота им преди, което им е показало, че са незначителни. И понеже дълбоко в себе си те го вярват, на подсъзнателно ниво, в реалния свят искаха да го докажат с думи. Чуваха се изрази: „Аз съм Бог“, „Аз съм най-великия“. И в момента, в който усетеха, че някой е по-слаб, се опитваха да го смачкат, за да се почувстват вътрешно удовлетворени от себе си. Така си мислеха, че ще получат любов, но срещнаха „народната любов“.
Донякъде ги съжалявах вътре, защото работя с такива хора в реалния си живот, а и самата аз съм била с травми в живота си, над които продължавам да работя. Понякога родителите правят неща, които не осъзнават, че осакатяват децата им.
За да станеш лош човек, наистина трябва да си преживял много лоши неща. Буда казва, че ако човек обича себе си, никога не би наранил друго човешко същество. За мен тези хора не обичат себе си, даже напротив, мразят се, но егото им казва, че са най-велики. Това е един балон, въздух под налягане и те много добре знаят, че не е така. Но си плащат цената на „народната любов“, това е тяхното пробуждане.
– Според Ивайло, с когото си говорих, когато излезе от „Фермата“, скандала му с теб е силно преувеличен и всъщност реално не е бил с такъв мащаб, колкото се описваше отвън…
– Още първия месец от престоя си във „Фермата“, Ивайло използваше много често обидни думи от типа на „идиот“, „нещастник“, обръщаше се към самия себе си така или към някой друг. Речникът му беше пълен с такива грозни епитети. Аз няколко пъти му казах, че като го слушам, ме натоварва и трябва да си промени изразните средства, защото това, което му е в устата, всъщност му е в главата.
Представи си каква чернилка е натрупана в него, щом всяка втора дума му е ужасна?!
– Спомена, че имаш несподелени любови. Все още ли имаш подобни разочарования в личен план?
– В момента нямам мъж до себе си, а мисля вече за семейство, искам да стана и майка. Но не насилвам нещата, знам, че ще се случат в точния момент. Искам да срещна точния човек, а не просто някой, с когото ще направим деца и след две години ще се разделим. Да е някой, който е като мен, с когото да гледаме в една посока.
