Ирис и Томас се чувстват прекрасно в България – и прекарват поне по 4 месеца в страната. Двамата са от Висбаден, където притежават чудесна и добре запазена стара вила, която сами са аранжирали: Ирис е собственичка на фирма за вътрешно оформление и дизайн. През лятото фирмата им също „почива“, докато двамата прекарват времето си на плажа южно от „Албена“. Те повтарят нещо съвсем простичко: на летовници като тях им трябват няколко важни неща – хубави плаж и море, вкусна храна и добри напитки, любезни и отзивчиви хора наоколо. „Изобщо не е до парите“, казва Ирис, която е определена за „говорител“ на семейството.
„Когато разказваме на наши приятели, че вече близо 20 години прекарваме по много месеци в България, някой току ще попита: „Нима не можете да си позволите да почивате другаде? Заради евтинията ли ходите в България?“. А аз им отговарям: „Не, там просто ни харесва.“ И като се приберем през септември във Висбаден, следващите шест месеца можем да пътуваме където си искаме. И пътуваме, разбира се. Но в България просто ни е много добре!“.
Всичко започва през 2005
През 2005 година майката на Ирис ѝ показала рекламна брошура за балнеотуризъм в България. Ирис харесала идеята и дори я облякла в рими, които на български звучат приблизително така: „Вместо сутрин плаж, вечер танци – ще имаме масаж като за германци!“.
Първоначално отсядали на хотел в „Албена“, където правели процедури с лечебна кал. Впрочем, от няколко години германските здравни каси признават и плащат балнеолечението в България. Тази година Ирис и Томас ще останат четири месеца в България, само с едно прекъсване.
„Върнахме се за няколко дни във Висбаден, че бяхме канени на сватба. В момента тук сме седем души: ние с Томас като баба и дядо, дъщеря ни със своя партньор и трима внука. Живеем в една голяма къща, която преди е била хотел. После я купил един англичанин, който ни дава етаж под наем. Много е мил, дори посреща гостите си с буса на летището във Варна“, разказва Ирис.
Ирис и Томас обаче не лежат само на чудесния, широк и празен плаж с фин бял пясък, който толкова обичат. Те пътуват из страната. Обичат Балчик със старите къщи и променадата, обичат Варна с пешеходната зона и Морската градина, посещават Плиска и Казанлък, ходят до София, а оттам и на юг – към Петрич и Банско. Няколко години цялото семейство идва и на ски в Банско. Зимата Банско, лятото – Кранево. С деца и внуци, на които също много им харесва в България.
„С внуците сме по цял ден на плажа. Страхотно е да лежиш в шезлонга и да гледаш и слушаш морето“, казва Ирис. Тя споделя, че всички са много доволни и от българската кухня. „Храната в България е страшно вкусна.“
А как се оправят в България с езика? Дали говорят вече малко български? „Опитвам се, но тук толкова много българи говорят добре немски! Това за нас е направо вредно: не ни се налага да научим български (смее се). Общуваме и с много българи, които дори да не говорят немски или английски, винаги са дружелюбни, готови да ни помогнат- загрижени да се чувстваме добре тук, в тяхната страна.“
А какво друго разказва Ирис за България на роднини и приятели във Висбаден? Германката се позамисля, после уточнява, че в България е доста по-различно, в сравнение с Испания и Гърция. „За да почиваш в България, има едно задължително условие: тази страна трябва да ти легне на сърцето“, обобщава тя.
Обичат България – въпреки лошите пътища и безразсъдните шофьори
Питам Ирис и Томас дали за тези близо 20 години са подочули нещо и за политиката в България, за проблемите на страната. Ирис смята, че България е била приета твърде рано и неподготвена в ЕС. Тя твърди още, че с очите си вижда корупцията наоколо – и то навсякъде. „Например в пътното строителство, в състоянието на пътищата. Тукашните улици… какво да кажа за тях? Нашите горски пътеки са по-добре поддържани. Явно парите са влезли в нечии джобове, а не в изграждането на пътища и улици.“
Ирис и Томас обикалят България с автомобил и добре знаят за какво говорят. Но не са само пътищата. „Искам да се оплача и от шофьорите в България! Акълът ми не го побира колко безогледни и опасни са някои шофьори тук! Изпреварват те само заради някакви 5 километра в час, с които са по-бързи от теб! Сменят лентите като луди, не знаеш кой откъде ще се появи насреща ти… Хич не се учудвам при това положение, че край шосето има толкова много кръстове.“
Независимо от тези критики, Ирис и Томас догодина пак ще дойдат – и ще съберат цялото си семейство на плажа южно от Албена. Където всички ги знаят и добре познават, отдавна. „Нашите германци“, както ги нарича един спасител.
Автор: Александър Андреев,
Дойче Веле
