Доста странна ситуация се разигра в Народното събрание (НС). Днес парламентът трябва да гласува подадената оставка от депутата от „Има такъв народ“ (ИТН) Виктория Василева. Точката е заложена като първа в седмичната проектопрограма.
Именно по този подов тя излезе на трибуната и заяви следното: „Сигурна съм, че моето решение за някои от Вас е било изненада. Сигурна съм, че за друга част от Вас може би е било шокиращо. Но има и една трета група от хора, за които не е нито едно от двете. И това са хората, които ме познават“.
Това обаче провокира председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов да се хване за главата.
„Винаги съм се ръководила от убеждението си, че политика се прави с ум и сърце, а не с лакти, зъби и нокти. И ако липсата на ум може да бъде компенсирана по един или друг начин, то липсата на сърце – никога.
Благодаря на всички, които се отнасяха към мен с уважение, разбиране и колегиалност. Ще имате и Вие моето уважение. Това, което искам със сигурно да знаете, че това решение съм го взела сама с пълното съзнание за това, което правя.
Ще е хубаво, ако веднъж завинаги разберем, че това, което ни прави успешни хора – не само полиците, е когато забравим „Аз“, а започнем да говорим с „Ние“.
Заради това днес не Ви казвам „Сбогом“, защото казвам „Сбогом“ единствено и само на собствените си илюзии“, заяви Василев.
След думите й залата започна да ръкопляска, а единствените, които не го направиха бяха Тошко Йорданов и Станислав Балабанов.
Все пак след това Йорданов се качи на парламентарната трибуна и завия следното:
„Аз също искам да изкажа благодарност към г-жа Виктория Василев за работата и времето, в което бяхме заедно. Тя показа, че в парламентарната ни група хората са свободни и няма някаква казарма, в която всеки, който мисли различно бива разстрелван – неща, които бяха казани от други хора по този повод.
Василева постъпва достойно, напускайки НС, за разлика от едни други, които постъпиха не толкова мъжки, колкото тя“.
В края на краищата прекратиха пълномощията на Виктория Василева, депутат от парламентарната група на „Има такъв народ“.