Казвам се А.
На тридесет години, кръстена съм. Преди четиринадесет години изпадах в подобно състояние, сега пак. Породено от емоционални травми, изоставяния и несполуки. Тогава успях да изляза от него като започнах връзка с едно момче. А сега как? Вместо да мога да имам сили покрай детето си, аз се превърнах в дроб. Омъжих се 2010 г., с мъжа ми решихме да живеем в моята родна къща. Родих прекрасно момче.
Но имаше много скандали и намесвания от мои роднини. На два пъти сме си тръгвали с мъжа ми и детето (тогава още беше бебе, сега е на пет години), но пак се връщахме. Но отношенията ни с мъжа ми охладняха, макар да се обичаме още и се разведохме тази година. Имах връзка с друг мъж от година насам. Първоначално приятелска, но после стана по-сериозна (явно само за мен) след като се разделихме с мъжа ми, която също се провали (той на всичкото отгоре ми е комшия от няколко години и далечен братовчед, също има дете, което гледа сам, но така и не прие моето). И това ме досъсипа, беше капката. А много го обичах(м) и него.
Бях се изолирала от всичките си приятели и общувах предимно с него, децата ни и само с колегите, когато бях на работа. Именно за това приех много тежко това, което ми каза, че няма да приеме чуждо дете. А детето ми е ВСИЧКО. Започнах да изпитвам срам от себе си (и пред хората), самосъжаление. Моята баба непрекъснато ми се бъркаше в живота (на баща ми майка), тя се бърка в живота на всичките си близки като смята това за нормално явно. Вдигала ми е скандали, бъркаше ми се за детето и за всичко. Баща ми също много ме критикуваше каквото и да правех, дори и за подобрения в дома ни. Постепенно почнах да не изпитвам желание да правя подобрения.
А исках да си направя баня и тоалетна вътрешна, и още много неща (още докато живеехме с мъжа ми, а и след това). Като се разделихме с мъжа ми, видях спасение в комшията. Макар да бяхме доста различни, сега си давам сметка – той затворен, а аз много общителна по принцип. След поредния личен неуспех рухнах психически, физически и емоционално. Лежах и в болница един месец, и нищо не ми помага. Мъжът ми се втурна при мен и детето, но аз съм си зле. На комшията не съм казвала, но ми е гадно като го засичам. Дадох му съвет да запише детето си на детска (на четири години е), защото има нужда от общуване, а не да е изолирано.
Послуша ме. В същата детска градина е където е и моето дете. Но сега стана така, че аз изолирах себе си и МОЕТО ДЕТЕ покрай състоянието си. И хората около мен не издържат. Не мога изобщо да спя от два месеца насам. Отслабнах, не се хранех, сега пък се тъпча. Започнах да пуша по кутия цигари на ден, вече ми е тежко и от тях, и от недоспиването. Искам да съм щастлива и да си гледам семейството, но не мога. Малкият само ме гушка, а аз не мога да го гледам. Ужасно е. Баща ми и той е тежко болен в момента. Майка ми е на ръба заради мен, детето ми стана агресивно. Аз още повече се затварям и не мога да си помогна.
Не излизам, от два месеца не мога да спя. На 15 ноември трябва да се върна на работа. Там всички ме подкрепят, като едно семейство сме. Но дали ще мога да работя. Искам да умра, а ми се живее. Но не в тази къща и с тези роднини. Но мъжът ми не е от този град, а и на този етап, където и да съм ми е зле. Детето вече е в задължителна подготвителна група. Има ли спасение за мен и как? ПОМОГНЕТЕ МИ, ако можете! Съжалявам, че пиша толкова объркано, дано ме разберете.
Източник: topexperta.com
