Министерският съвет на България утвърди стойностите, които ще служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия през 2025 г.
Това означава, че електроцентралите ще имат ограничение на приходите, които могат да реализират от продажба на ток на свободния пазар.
Над този праг всички приходи в повече ще се внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който се използва за финансова подкрепа на енергийната система и потребителите
Правителството подчертава, че новите прагове остават без промяна спрямо действащите през 2024 г., продължавайки съществуващия механизъм и през настоящата година.
Точните стойности на тавана по видове централи
Според правителственото решение таванът на пазарните приходи за различните типове производители е определен, както следва:
- АЕЦ “Козлодуй” – 150 лв./MWh произведена електроенергия.
- ТЕЦ (кондензационни централи на въглища) – 300 лв./MWh + допълнително 1.32 пъти средномесечната цена на тон CO₂ емисионни квоти за MWh. (Тоест прагът расте пропорционално на цената на въглеродните емисии.)
- ТЕЦ на въглища с добавено гориво (биомаса, отпадъци, нефтопродукти и др.) – 300 лв./MWh +0.9 пъти средномесечната цена на тон CO₂ емисионни квоти за MWh.
- ВЕИ производители без договор за премии – 300 лв./MWh.
Над посочените тавани производителите са длъжни да отчисляват “свръхпечалбите” си към фонд “Сигурност на електроенергийната система”
Този фонд акумулира средствата от свръхприходите и ги насочва към мерки за подпомагане срещу високите цени на енергията
От правителствената пресслужба уточняват, че определените прагове са идентични с действащите през 2024 година, което гарантира приемственост на политиката.
Европейският контекст: мярка срещу свръхпечалбите
Идеята за ограничаване на пазарните приходи на енергийните компании възникна на ниво Европейски съюз през 2022 г. на фона на енергийната криза. Рязкото покачване на цените на тока в Европа – резултат от недостига на газ и войната в Украйна – доведе до неочаквано високи печалби за производителите с ниски разходи, като възобновяеми източници, ядрени и въглищни централи на лигнитни въглища.
В отговор Европейската комисия предложи единен таван от 180 евро/MWh за приходите от продажба на електроенергия на тези производители.
Идеята, обявена от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през септември 2022 г., беше свръхпечалбите над този лимит да се изземват от националните власти и да се насочват обратно към потребителите – домакинства и бизнес – за намаляване на тяхната финансова тежест.
„В нашата социална пазарна икономика печалбите са нещо хубаво. Но в тези времена е нередно да се получават извънредни рекордни печалби… Печалбите трябва да се споделят и насочват към онези, които имат най-голяма нужда“, заяви тогава фон дер Лайен в защита на мярката.
Европейският съвет впоследствие одобри Регламент (ЕС) 2022/1854, който въведе таван на приходите от 1 декември 2022 г. до юни 2023 г. с възможност държавите членки да прилагат праг не по-висок от 180 евро/MWh.
Този лимит от 180 евро беше избран, тъй като е значително над типичните пазарни цени отпреди кризата, така че да остави разумен марж на печалба и да не обезкуражи производителите.
Още преди общоевропейската регулация, България беше предприела свои стъпки за овладяване на ценовия шок. Още през пролетта на 2022 г. правителството започна програма за компенсации за бизнеса, при която цените над определен праг се поемат от държавата. Първоначално този праг беше 250 лв./MWh, като компенсирането се финансираше основно от свръхпечалбите на държавните енергийни компании.
С въвеждането на европейския таван през есента, България разшири и ускори мерките си.
В началото на 2023 г. Министерският съвет официално прие механизъм за таван на приходите на национално ниво, в съответствие с европейските насоки. От 1 януари 2023 г. бе въведен таван от 180 лв./MWh за АЕЦ “Козлодуй” и 350 лв./MWh (≈180 евро) за останалите производители, с корекции за емисионните разходи при въглищните централи.
Съответно производителите на възобновяема енергия без договори за премии също получиха праг от 350 лв./MWh.
Над тези нива всички оператори – държавни и частни – бяха задължени да внесат превишението на приходите си във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Целта на мярката, както беше посочено тогава, бе събраните средства да осигурят необходимия финансов ресурс за справяне с последиците от високите цени на енергията.
През 2024 г. схемата продължи, като праговете бяха намалени – за АЕЦ от 180 на 150 лв./MWh, а за останалите производители от 350 на 300 лв./MWh (плюс съответните добавки за въглеродни емисии).
Първоначално решението важеше до средата на годината, но впоследствие служебният кабинет го удължи до края на 2024 г. с аргумента, че инструментът се доказва като устойчиво решение за балансиране на интересите – от една страна на производителите, а от друга на необходимостта от натрупване на средства за компенсации при скъп ток и газ
Реакции на сектора: притеснения и критики
Мерките за ограничаване на приходите на електроцентралите нееднократно срещат критики от страна на енергийните компании, особено частните производители от възобновяеми източници. В средата на януари 2025 г. пет браншови организации – Асоциация „Хидроенергия“, Българската ветроенергийна асоциация (BGWEA), Българската фотоволтаична асоциация (БФА), Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Съюзът на производителите на екологична енергия (СПЕЕ) – излязоха с обща позиция срещу продължаването на режима на таван на приходите bta.bg.
Те изпратиха отворено писмо до служебния премиер Димитър Главчев, енергийния министър Владимир Малинов и финансовия министър, в което изразяват категорично несъгласие с намерението тази практика да продължи.
Според ВЕИ асоциациите намесата на държавата в пазарните принципи чрез определяне на таван на доходите е „неправомерна, икономически необоснована и противоречи на стратегическите приоритети за енергиен преход“, тъй като грубо нарушава законните интереси на инвеститорите в сектора.
Те предупреждават, че по-нататъшното понижаване на съществуващия таван (каквото беше обсъждано) ще „застраши функционирането на целия енергиен сектор в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да намалят драстично обема на производство“.
В тази връзка се припомня, че на 10 януари министър Малинов е заявил намерение Министерството на енергетиката да преразгледа нивото на тавана на приходите – изказване, което провокира острата реакция на бизнеса.
Освен принципните възражения, компаниите изтъкват и технически проблеми при прилагането на механизма. По думите им настоящата методика – при която таванът се прилага на всяка отделна сделка – води до “двойно облагане” и нарушава данъчната справедливост.
Аргументът е, че при часове с ниски цени производителите на ток не реализират приходи до размера на тавана, но в часовете с високи цени държавата прибира всичко над него, което поставя операторите в неблагоприятна позиция. Асоциациите настояват таванът да се базира на среднопретеглена годишна пазарна цена с отчитане на реалните разходи на електроцентралите, вместо на всяка сделка поотделно.
В позицията си организациите подчертават, че са „многократно заявявали подкрепата си за пълната либерализация на пазара“, но за целта трябва да се прекрати практиката на кръстосано субсидиране на небитовите потребители и домакинствата за сметка на производителите. Според тях сегашният подход системно поставя ВЕИ сектора в неравнопоставеност и отблъсква инвестициите, което противоречи на целите за зелен преход.
Правителството засега защитава необходимостта от продължаване на тавана, изтъквайки обществения интерес. От кабинета посочват, че без тази мярка няма да има ресурс за енергийни компенсации, които пазят икономиката от шокови цени на тока. Въпреки критиките, решението от 5 март 2025 г. показва намерението на държавата да задържи механизма поне в краткосрочен план, докато енергийният пазар се нормализира.
За какво се използват събраните средства?
Основната цел на отчисленията над тавана е финансиране на компенсации за крайните потребители при високи цени на електроенергията. От края на 2021 г. до сега бизнесът в България получава държавна помощ заради скъпия ток на свободния пазар. През 2022–2023 г. тази схема покриваше 100% от цената над определен праг – първо 250 лв./MWh, после 200 лв., а през 2023–2024 г. прагът бе свален на 180 лв./MWh economic.bg.
Това означава, че всички небитови потребители (фирми, училища, болници, администрации и др.) плащаха ефективно максимум 180 лв. за мегаватчас, като разликата над тази цена им се компенсира изцяло от държавата чрез Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ economic.bg.
Този мащабен механизъм за подкрепа беше възможен именно благодарение на натрупаните свръхпечалби, насочени към фонда. По данни на финансовото министерство и сектора, за 2022 и 2023 г. във ФСЕС са постъпили милиарди левове – както от отчисленията на производителите, така и от продажби на парникови квоти CO₂ и дивиденти от държавни компании.
С тези средства правителството отделя около 1–1.5 млрд. лв. на тримесечие за компенсации на бизнеса. Например само за второто полугодие на 2024 г. нуждите от субсидии се увеличават значително заради по-високо от очакваното потребление и цени – допълнителни 186 млн. лв. трябваше да бъдат осигурени към фонда, за да покрият компенсациите през зимните месеци. Това наложи актуализация на бюджета и показва колко критичен е фондът за стабилността на енергийната система.
Продължаването на тавана на приходите през 2025 г. гарантира, че при евентуално ново поскъпване на тока ще има изграден механизъм за автоматично преразпределяне на свръхдоходите в полза на обществото. Въпреки по-ниските борсови цени през последните месеци, правителството явно заема предпазлив подход, запазвайки инструмента като застраховка срещу нов ценови шок. В същото време обаче остава отворен въпросът доколко дълго тази извънредна мярка може да се прилага, без да навреди на инвестиционния климат. Балансът между защитата на потребителите и стимулите за производителите ще бъде във фокуса на енергийната политика занапред. Едно е сигурно – дебатът около тавана на пазарните приходи ще продължи, докато България и Европа търсят устойчиви решения за енергийната сигурност и достъпните цени.