Не мога да се отърва от мисълта, че всичко, което мразех в някогашния социализъм ми се повтаря. На моменти съвпадението е стопроцентово. Само името е друго.
1. Някогашния социализъм ни се представяше като висша форма на свобода. Независимо от рестрикциите, забраните, с които бяхме заобиколени. Обясняваше ни се, че забраните са за да ни пазят. Точно това твърди и либерализмът.
2. Комунизмът беше най-висшият обществен строй. Бъдещето му принадлежеше по право. Също, както днес твърди либерализмът.
3. Либерализмът се бори за крайна, планетарна победа. Не се смущава да жертва хора в името на тази цел. Либерализмът знае, че няма как да бъде устойчив ако на планетата има друг строй освен либералния. Ако си спомняте това беше цел и на комунизма.
4. Едно време комунистическия режим изнасяше революция. Днес либерализмът направо води войни. Знаете – розови революции, арабски пролети и майдани.
5. Днес либералите имат либерален интернационал. НПО интернационал. Единни и задружни са независимо от националността. Също както някогашния комунистически интернационал тези интернационалисти се координират от наднационални връзки и са напълно способни да рушат устоите на собствените си държави. Добре финансирани са.
6. Либерализмът не обича свободомислието. Също както и комунизмът едно време. Борбата беше и е постоянна, и целта е всеки човек да преклони глава пред либералната идея. Ако не се вразуми се допуска и малко кютек. Или затвор. Или психиатрия. Рязко ви се е влошило психичното състояние…
7 Либерализмът, точно както и комунизмът се бори за някакъв вид нов човек. Не се свени да преформатира хората. Трябва да призная, че новия човек на либерализма изглежда значително по-гнусен и нечовечен.
8. Либерализмът има недосегаем елит. Комунизмът имаше недосегаема номенклатура.
9. Всички официални медии – държавни и частни се държат като една. Говорят едно и също. Самоцитират се. Имат опорни точки. Това е, защото либералната истина е една и се спуска отгоре. Точно както навремето ни се снасяше комунистическата правда.
10. Медиите, които не пеят в либералния хор биват заглушавани. Либерализмът обича цензурата. Либерализмът има стандарт на общността. Либерализмът порицава неправилно мислещите. Наказва ги. Съответно поощрява правилно мислещите. Колко познато…
11. Либерализмът възпитава своя интелигенция. Грижи се за нея. Котка я, награждава я, дава ѝ длъжности. Либералната интелигенция обаче е неинтелигентна. Точно както беше едно време.
Едно време не можеше да станеш поет без да имаш стихотворение за партизанин. Днес не можеш да станеш такъв без да възпяваш либералната идея.
12. По времето на комунизма имаше доносници, които донасяха за нездравите елементи. Така обществото се държеше в страх и подчинение. Либерализмът използва същите похвати. Докладването вече стана спорт, не поражда угризения. Насърчавано е и промотирано.
13. Либерализмът воюва с науката ако тя не е подчинена на тяхната доктрина. Навремето социализмът беше отхвърлил генетиката, защото не се връзваше много с марксизма. Днес науката също страда сериозно и е принуждавана да генерира съдържание, което е в разрив със здравия разум. Има назначени факт-чекъри, обикновено недоучили младежи, но с правилни идеи, които чекват доказани професионалисти и да внушат, че истината е глупост или обратното.
14. Либерализмът цели да се впие в държавата и да я превземе. Либерализмът и държавата трябва да са едно. Точно както се стремеше и комунизмът.
15. Либерализмът иска да възпитава децата ви в своите ценности от най-ранна възраст. Държи се все едно това не са ваши деца. Ако не ги слушате – ще ви ги вземат.
Разбира се, това няма как да е всичко. Има и съществени различия, но приликите са болезнено видими. Пък и беше време да се направи паралел между двата най-разрушителните социални експеримента, на иначе симпатичното ни човечество.
Кажете ми как да обичам това, днешното?
Автор: Емил Йотовски