По време на предсрочните избори със сигурност ще се наблюдава засилена избирателна активност, но основният въпрос остава доколко тя ще има реален мобилизиращ ефект. Вълната тепърва се надига, но вече е ясно, че политическият процес навлиза в нов етап. България вече е преживявала подобни моменти – с НДСВ и неговите 43% подкрепа, както и с ГЕРБ през 2009 г., когато партията вкара 114 депутати в парламента. В този контекст Румен Радев разполага с потенциал за още по-силен резултат и възможност да задвижи промяна в политическата система. Тази прогноза направи в ефира на bTV социологът Добромир Живков.
Социологът Юрий Асланов заяви, че няма основания да се очаква промяна в геополитическата ориентация на България. По думите му подобни спекулации са необосновани, тъй като страната следва утвърдена посока, която не среща сериозно обществено противопоставяне. Асланов изрази съмнение, че нов политически лидер би могъл да промени курс, който вече е набрал инерция.
„Румен Радев не се отличава с някаква специфична оригиналност по отношение на геополитическите въпроси“, коментира той.
Според Асланов Радев има ясен план и в близко бъдеще ще стане ясно под каква форма ще се яви на предсрочните парламентарни избори. Появата на нов политически субект около него би могла сериозно да преформатира партийната система, като особено любопитно ще бъде развитието при по-малките парламентарно представени формации.
Подобно мнение изрази и Мирослав Севлиевски – бивш лидер на парламентарната група на „Новото време“ по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Той също не очаква Румен Радев да излезе с позиция за промяна на геополитическия курс на страната.
Според Севлиевски Радев по-скоро ще се опита да противопостави общественото мнение по линия „за“ и „против“ корупцията, а не „за“ и „против“ членството на България в ЕС и НАТО. Ако посланията му бъдат насочени към справедливост, а не към реваншизъм, той има сериозен шанс да се превърне във водеща политическа сила, смята Севлиевски. По думите му Радев най-вероятно ще бъде първа политическа сила в следващия парламент, но без да разполага с абсолютно мнозинство.
