ГЕРБ има по-големи шансове от ПП за първа сила в следващия парламент. Това мнение изрази социлогът Живко Георгиев в интервю за „Марица“. По думите му двуцифрен резултат в проценти ще е голям успех за БСП на изборите. Според него на политическия пазар има много партии с празни сергии. Ето какво още каза той:
– Г-н Георгиев, какво послание даде президентът със състава на служебния кабинет?
– Основното задължение на служебния кабинет е подготовката на честни и прозрачни избори. Естествено, в дневния ред на служебния кабинет няма как да не влязат и мерки, свързани с енергийната криза, в рамките на правомощията на правителството. Не мисля, че това правителство ще има мандат за извънредни ревизии на миналия и по-миналия редовен кабинет. Няма и време за това.
Но няма да бъдат замразени някои от най-нашумелите и скандални дела, останали нерешени досега.
Служебният кабинет ще бъде по-скоро прагматичен, не реваншистки. Рокади бяха направени там, където имаше достатъчно основания. И то в сектори, където има най-голямо натрупване на напрежение и очакване от страна на широката публика.
– Ще успее ли служебният кабинет да реши проблема с гарантиране на газ за страната преди есенно-зимния сезон?
– Създаденият кризисен щаб за решаване на енергийната криза ще свърши много полезна работа, ако внесе яснота по това гарантирани ли са доставките. Ситуацията е мътна, но газ има, може да се намери. Големият проблем е откъде ще мине и на каква цена.
Ясно е, че ще има диверсификация и това очевидно е полезно. На газовия пазар има достатъчно алтернативи. За нас те не са чак толкова много, потребяваме едва 3 млрд. куб. м годишно, което е нищо в сравнение с големите европейски икономики. Но всеки от възможните 4-5 източника на доставки може от най-изгоден в момента след месец да се окаже най-неизгоден, тъй като ценообразуването става по различни формули. Затова е нужна експертиза, прогнозиране, яснота. Без грандиозни приказки за мистериозни танкери и тръби.
– Възможно ли е служебният кабинет да поднови договора с „Газпром“?
– Всъщност договорът е валиден поне до края на годината. Не знам дали това правителство ще има мандат да преговаря за нов договор. По-скоро може да направи нещо в рамките на съществуващия договор, и то едва ли за целия обем. Така или иначе имаме договорен азерски газ. Може да се окаже, че една трета можем да получим, но засега не знаем дали изобщо „Газпром“ има интерес да ни продава. Тук сметката е малко без кръчмар.
Ние не сме особено атрактивни и „Газпром“ няма традиция на преговаря за форсмажорни краткосрочни доставки. Така че 1 млрд. куб. м газ може би ще ни трябват, но не е ясно дали „Газпром“ ще иска да ни ги достави – може би и той ще иска да ни освободи от руската енергийна зависимост.
– Доста партийни противници на Корнелия Нинова има в служебния кабинет. Как ще се отрази войната на ръководството на БСП с президента на представянето на партията на изборите?
– БСП няма никаква полза от конфронтация с президента. Не мисля, че и той е настроен за прекалено изостряне на отношенията. Няма как партията да спечели от конфронтация – и вътрешна, и с президента. Отдавна няма никакви сериозни предпоставки за такива конфронтации, освен личностни вражди.
Да, има много хора в лявото пространство, които нямат нищо персонално против Нинова, а са против този стил на управление, на развитие на БСП, в които не виждат шанс за възкръсване на левицата. Макар че беше разумно това, че БСП участваше в коалиционна формация с нетрадиционни съюзници. Това показа, че БСП може да бъде лоялен коалиционен партньор, без да губи идентичността си, червените си линии, разбира се. Парадоксално е обаче, че Нинова можеше да бъде диалогична с ПП и ДБ, но не и със съпартийците си.
Що се отнася до представянето на БСП на изборите – добър резултат няма откъде да дойде. Двуцифрен резултат в проценти би бил постижение.
Електората го има, но не му се дава мотивация да упражни правото си на глас. Не виждам чак толкова някой да краде електорат от БСП – просто огромна част от левите избиратели не намират мотивация да гласуват.
– Как ще се отразят атаките срещу ПП на представянето им на изборите? По-вероятно ли е да се явят сами, или ще предпочетат алианс с ДБ?
– Проблемът на ПП не са толкова атаките срещу тях, а това, че не оправдаха надеждите на хората. А и още не знаем какъв е техният електорат. Добрите им резултати на миналия вот до голяма степен бяха наказателен вот срещу тогавашното статукво. Доста хора гласуваха за тях, защото са видели в ПП инструмента, с който искат да накажат ГЕРБ и Бойко Борисов. Тези хора обаче не са електорат на ПП.
Лидерът на ПП Кирил Петков допусна грешки и загуби поне 30-40 процента от миналогодишния си електорат. Петков си въобрази, че сме Прибалтика или Полша и избра ярката русофобска нагласа. А в България това не е печелившо. Може би завидя на световната политическа кариера на Володимир Зеленски. ПП се надяват да са първа политическа сила, но не виждам как ще стане. Досегашните управляващи преди печелеха от наказателния вот срещу статуквото. Сега и срещу тях ще има наказателен вот.
Обединение с ДБ е добра идея следизборно, но преди вота е малко вероятно. Безспорно обединени ще получат по-висок резултат, а и ще се минимизира рискът ДБ да остане под чертата. Въпреки че те, за разлика от ПП, имат твърд електорат, а и генерираха по-малко разочарования сред привържениците си. Невинаги на избори обаче обединението е повече от сумата на двете партии поотделно.
– Може ли ИТН да влязат в следващия парламент?
– Зависи как ще си изиграят кампанията. Безспорно понесоха много щети, но има и немалко хора, които им приписват заслугата за прекратяване на агонията на предишното правителство. Не е съвсем изключено да прескочат бариерата, още повече че гласовете от партийните ядра ще тежат, защото избирателната активност ще е ниска, а кампанията – вяла.
Като цяло партиите не са в добра кондиция, включително ГЕРБ. Макар че ПП им направи огромна услуга и очевидно ГЕРБ много упорито търси подкрепа и от т.нар. евроатлантическа общност, която навярно ще получат. Те имат и по-голяма вероятност да са първа сила на изборите.
– Защо въпреки големите очаквания партията на Стефан Янев се движи около 5-те процента в прогнозите?
– Не знаем потенциала на „Български възход“, която е съвсем в зародиш. За партията ще можем да съдим, след като видим лицата, основните каузи, приоритети.
– С какво ще е по-различен следващият парламент от наскоро приключилия 47-и?
– Не виждам голям шанс да е различен. Имаме изобилие от партии – стари и нови проекти, но за жалост, те не предлагат онова, което хората очакват. Има свръхпредлагане на партии и дефицит на идеи. Няма качествен политически продукт. На политическия пазар търговците са много, а сергиите са празни – освен себе си няма какво друго да предложат.
– Следващият редовен кабинет със сигурност ще е коалиционен. Какви са шансовете да бъде съставен, на какъв принцип – експертност, евроатлантизъм?
– Сто процента ще има натиск от Запад за евроатлантическа голяма коалиция – ПП, ГЕРБ, ДБ, та и ДПС. Под натиск, ако той се засили, може и да се преглътнат. ЕНП и либералите, при които членува ДПС, са мощни европейски центрове. Те ще натискат. И у нас няма невъзможна коалиция, ако има натиск. Но такава коалиция няма да е стабилна, няма да бъде приета от широката публика.
Само външен натиск може да направи кабинет, който да издържи известно време. Каква легитимност може да има коалиция между ГЕРБ, ПП, плюс ДПС или БСП?!
Прогнозата ми е, че вероятно ще може да се направи някаква коалиция, но ще е нетрайна, в цикъл на политически турбуленции, който може да продължи дълго.
– Т.е. не изключвате и нови избори напролет, след една тежка зима?
– Защо не? И без това вече свикнахме. Изборите не са страшни, страшното е, като видим какво сме избрали. Ще трябва да свикнем.
Докато няма нормализация в геополитически план, ще бъдем пластилин в ръцете на външни сили. Именно желанието да налучка правилния стил на управление изяде главата на коалицията, която си отиде. Прекалено се вживяха в геополитическото измерение. Кирил Петков наистина повярва, че в България политиката се прави от няколко чужди посолства – няколко добри и едно лошо.
Светът се променя, очевидно няма как да има стабилност, когато се разместват тектонични плочи, а ние сме точно на границата между тези плочи, между Изтока и Запада. Едва след като видим колко полюса ще се оформят в света, вероятно ще получим ясна представа за това как да се позиционираме така, че да сме в максимална степен неуязвими от гледна точка на националния интерес.
Нови спасители не ни трябват – нито български, нито чужди. Нужен ни е здрав разум и неподвластност на двата типа основни токсични натиска – външния и от задкулисието. Всеки български политик е мачкан и от двете.
Впрочем нашето задкулисие при определени условия става безумно удобно и за външни сили. Българският корупционен модел основно беше отгледан с европейски политически чадър срещу послушание, с европейски финансов ресурс. Т.е. външното и вътрешното задкулисие много лесно се обединяват в името на някакви геополитически цели. И оставаме в ситуацията на губещия Йов от притчата за облога, който Господ спечелил със Сатаната. И при нас няма значение кой от двата полюса печели – все сме губещи.
Живко Георгиев е социолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е изследователски директор на „ББСС Галъп Интернешънъл“, а от 2001 г. – собственик и управител на „Джи Кънсалтинг“, специализирана в изследователска и консултантска дейност. С богат професионален опит в изследователски проекти за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в ръководството на Института за социална интеграция и Института „Иван Хаджийски“.
