Социолог: ПП-ДБ вече е извън листата на големите партии

| 28.05.2024

– Г-жо Славкова, вече сме в разгара на кампанията. Как това, което се случва в последните дни – разпространението на записи, се отразява на нагласите? Мотивира или по-скоро разочарова избирателите?

– Последното проучване на „Тренд“ съвпадна с началото на предизборната кампания. То бе проведено в периода между 11 и 18 май. Това е приблизително първата част от кампанията за вота 2 в 1. Няма особено драматично разместване в нагласите и според данните от април. ГЕРБ-СДС остават първа политическа сила, а след нея има група от три формации, които ще се борят за второто място. Става дума за „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“ и ДПС, които са с много близки резултати и то в рамките на статистическата грешка. Досега кампанията не дава съществена промяна. Все още остава неясен основният въпрос – каква ще е подредбата особено между втория, третия и четвъртия. Кампанията официално започна на 9 май, но преди нея имаше много компромати и разговори на висок тон между политическите партии с нелицеприятни изречения. Когато имаме ниска избирателна активност, каквато се очертава и на тези поредни шести парламентарни избори, съчетани във вот за Европейски парламент, не можем да очакваме тежки и драматични промени или пък неочаквани обрати. Това важи с пълна сила, когато гласуват предимно твърдите ядра. Второто място е оспорвано от три партии. Имаме една голяма формация в лицето на ГЕРБ-СДС. През изборите април 2023 година имахме още една такава – „Продължаваме промяната – Демократична България“. На тези избори обаче „Продължаваме промяната – Демократична България“ вече не са в листата на големите партии и няма близка разлика с ГЕРБ-СДС.

– Очаквате ли тази размяна на компромати да продължи до края?

– Със сигурност. Но винаги трябва да имаме предвид, че компроматите са нож с две остриета. Те могат да има мобилизиращ ефект за едни и демобилизиращ за други избиратели на дадената политическа сила, за които излизат тези компромати – т.е да ги отблъснат. Електоратите на една политическа партия могат и да кажат: „Ами не, аз пък ще отида да подкрепя нашите, защото виж как ги нападат“. Кампанията в първата си част бе вяла, но тези атаки ще продължат. В последните две седмици преди вота около 20% от избирателите решават за кого да гласуват. Тогава и ще видим много по-голяма активност от политическите партии. Надявам се обаче да чуем от политическите формации освен компромати и заяждания и визията им какво трябва да се случи след 9 юни.

– Казахте, че ГЕРБ-СДС е със значителна преднина пред останалите три, очаквате ли тази разлика да се увеличи?

– Трябва да имаме предвид, че тази разлика между първата сила и останалите три не се дължи на някаква огромна мобилизация около ГЕРБ-СДС. А се дължи по-скоро на слабостта на другите партии и най-вече в лицето на опонентите им от „Продължаваме промяната – Демократична България“, които имаха доста високи резултати на предходните избори и печелеха избори като първа политическа сила. Разликата между тях е малко над 10%. Смятам, че може би ще остане в рамките на тази граници и съм скептична, че ще се увеличи драматично.

– Да чакаме ли размествания между втория, третия и четвъртия, които имат малка дистанция помежду си?

– То това е голямата интрига, която показват социологическите данни. За второто място претенции имат три сили – „Възраждане“, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. От това коя ще втора политическа сила зависи и големият въпрос какво следва и как би изглеждало правителството. Една е ситуацията, ако ДПС е втора сила. Това ще бъде и прецедент в историята на българския политически живот след демократичните промени, но и в историята на самото ДПС. Това би бил безспорно голям успех и на новия председател на движението Делян Пеевски. От друга страна, различен ще бъде сценарият, ако „Продължаваме промяната – Демократична България“ са втори. Тогава ГЕРБ-СДС ще трябва да водят разговори и с тях за формиране на правителство. При това положение те трудно биха били изолирани от такъв разговор. Ако „Възраждане“ е втората политическа сила, тогава много по-лесно ще се аргументира евроатлантически кабинет. С нагласата за евроатлантически ценности беше брандирана и предходната сглобка. При този трети вариант ще има ясни аргументи за правителство: „Ще трябва да се противопоставим на „Възраждане“, на ценностите, които споделят те. Това ще бъде припознато и от нашите западни партньори“. Имаме различни сценарии, които ще се развият в зависимост от това коя ще е втората сила в Народното събрание.

– Въпреки напрежението и размяната на реплики между основните партии се дават и заявки как ще изглежда формулата на властта след вота. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поясни, че е нужен стабилен блок между първите три формации. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ обаче не искат правителство с участието на ДПС. Според вас какъв формат на коалиция да очакваме?

– Посланията на „Продължаваме промяната – Демократична България“, че не искат участие на ДПС във властта, ми звучат малко кампанийно. Те не искаха да управляват с ГЕРБ-СДС, но бяха във властта заедно с тях. В крайна сметка разчитаха много на ДПС и за редица промени – тези в конституцията. Предполагам, че това пак е в контекста на тяхното предизборно говорене. Много е трудно отсега да се каже каква би била следващата конфигурация. Самите политически партии не са стигнали до този момент, в който да мислят за тази перспектива. Особено при липсата на яснота за подредбата на формациите след 9 юни. Според мен има три възможни сценария. Първият – да се направи отново някакъв вариант на сглобка. Вторият вариант е коалиция между ГЕРБ-СДС, ДПС и трета сила – например „Има такъв народ“. Те също имат много реални шансове да намерят място в 50-ия парламент. Третият вариант – ако нищо не може да се сглоби, да се отиде на нови предсрочни парламентарни избори наесен. Провеждането на такива обаче крие и своята опасност, защото може да се появи и друг политически проект, който може да разбърка картите. Има и още един акцент. При сериозна дистанция на ГЕРБ-СДС трябва да намерят трудно решение за формиране на кабинет. Това би ги поставило с по-лоши карти при евентуални избори наесен, особено ако не успеят да формират мнозинство около себе си. Може да има и други варианти, които са по-невидими към този момент. Данните ще дадат яснота какво да очакваме. Трябва да бъдем подготвени за горещо политическо лято, защото преговорните процеси отново ще изострят тона.

– Казахте, че може да има и още едни предсрочни избори. Доколко този сценарий наистина е реалистичен, при условие че и самите партийни лидери правят намеци за нови избори през есента или зимата?

– Това не е спекулация. До това води и логиката, ако самите политически формации не успеят да намерят някакво решение на тази сложна задача – създаване на правителство, и то в контекста на тази неуспешна сглобка. Когато се създаваше тя и то от несъбираеми на пръв поглед субекти, всички си казахме: „Ето, край на политическата криза“. Девет месеца по-късно видяхме резултата. Това не е опит да се стресират хората. Не е опит и на политиците да всяват излишна паника или да морализират хората да отидат да гласуват. Това е напълно реалистичен сценарий, при който политическите партии не могат да сглобят или подредят кабинет, който да има някаква устойчивост и да води да предвидимост. Тогава и за партиите, и за обществото ще звучи по-адекватно да се отиде на нови избори. Трябва да направим уточнението, че нови избори в крайна сметка са загуба на ценно политическо време за решаване на проблеми, пред които държавата е изправена неминуемо.

– На кого е изгодно да има предсрочен вот, след като ГЕРБ-СДС ще е с по-лоши карти, ако се яви на такива?

– Това зависи от изборните резултати. Ако наистина има много голяма разлика между първата и втората политическа сила и не успеят да създадат мнозинство около себе си, това със сигурност ще ги постави в по-неблагоприятна ситуация. Но според мен за никой не е по-изгодно да има нови предсрочни избори за Народно събрание. Първо – повечето политически сили са уморени, включително и финансово, от непрекъснатите избори. Второ – хората също са изморени. Трето – не е ясно дали няма да се появи и нещо ново на политическата сцена. Ако се появи такава алтернатива, това може да обере този протестен вот, който е ясно видим в българското общество. Не са много хората, които имат интерес от нови предсрочни избори.

– Тази размяна на остри реплики сега не създава ли трудности пред формирането на кабинет после и кой е по-склонен да прави компромиси за кабинет – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ или ДПС?

– Отново казвам, че това зависи кой как ще финишира в деня на вота. Едно е да си с 15 или 20 депутати по-малко, отколкото в предходния парламент, и съвсем различно е да си с 5, 10 или 20 народни представители отгоре. Някак си би било логично претенциите да бъдат пропорционални на представителството, което имаш в Народното събрание. Този безкраен дисбаланс, който наблюдавахме при т.нар. сглобка, всъщност доведе и до тези катастрофални резултати отново да отидем на предсрочни избори. Със сигурност политическите партии ще изразяват различни претенции. Много зависи дали им се рискува отново да се отиде на избори.

– Зачертахме ли ротацията като формула на управление?

– Не, в никакъв случай. Имайте предвид, че в българския политически живот са се раждали много интересни неща. Имали сме и протести, и контрапротести. Ротацията беше от тази екзотична част на родната политическа сцена. Смятам, че ще се търси някакъв по-стандартен и устойчив модел за управление.

– Какъв ще е ефектът от трите листи, с които се явява левицата, след като не може да постигне обединение? Ваня Григорова и Мая Манолова достатъчни ли са да мобилизират вот за „Солидарна България“?

– Към този момент не могат да уплътнят потенциала, който имат. Това се дължи в някаква степен и на неразпознаваемостта на бранда „Солидарна България“. А разцеплението в лявото пространство със сигурност има ефект върху цялото ляво, защото в крайна сметка вместо обединение хората трябва да избират между три листи. Това никога няма да има положителен ефект.