Синдикатите изразиха сериозна тревога относно последните промени във втория пенсионен стълб, които парламентът прие на първо четене чрез поправки в Кодекса за социално осигуряване, въвеждащи мултифондов модел, съобщава „СтандартНюз“.
Според КТ „Подкрепа“ устойчивостта и обществената легитимност на втория пенсионен стълб могат да се гарантират единствено при справедливо разпределение на риска и доходността между осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества. В предложената конструкция обаче продължава да съществува съществен дисбаланс: инвестиционният риск пада предимно върху осигурените лица, докато фондовете получават сигурен приход чрез такси за управление, които не са достатъчно обвързани с дългосрочната доходност и реалната финансова отговорност.
Тази система създава риск вторият пенсионен стълб да функционира предимно като пазарен механизъм в полза на управляващите дружества, вместо като социалноосигурителен инструмент в интерес на бъдещите пенсионери. В резултат се подкопава доверието в системата и последиците от неблагоприятни инвестиции се прехвърлят върху осигурените, които нямат реална възможност да влияят върху управлението на средствата си.
В тази връзка КТ „Подкрепа“ настоява за няколко ключови корекции:
- по-тясна обвързаност между таксите за управление и реалната дългосрочна доходност;
- увеличаване на отговорността на пенсионноосигурителните дружества при неблагоприятни инвестиционни резултати;
- създаване на механизми за защита на натрупаните средства, осигуряващи реална финансова сигурност за бъдещите пенсионери.
Без тези промени всяко увеличаване на инвестиционния риск ще увеличава несигурността за осигурените, без съответното споделяне на отговорността от страна на фондовете, което е неприемливо според принципите на социалното осигуряване.
Синдикатът подчертава, че законодателни промени от такъв мащаб следва да се обсъждат в контекста на ясна и приета от обществото Пътна карта за пенсионноосигурителната система, както и в условия на стабилна и предвидима политическа, икономическа и социална среда. В противен случай дори добри идеи могат да бъдат отхвърлени и да се създаде социално напрежение.
Ключов проблем остава, че масовият работещ няма ясна представа как се управляват неговите вноски, а интересът към темата се засилва едва няколко години преди пенсия. Съществува и силно недоверие към институциите и политическите партии.
Политическата отговорност за реформата днес е ограничена поради продължаващата политическа нестабилност. Освен това сивият и черният сектор оказват значително влияние върху функционирането на системата, като ефектът зависи и от личното отношение на работещите към тяхното бъдеще.
Липсва финансов анализ на предложените промени от гледна точка на осигуреното лице, както и сравнение с настоящата система и с Държавното обществено осигуряване (ДОО). Частните фондове не могат да компенсират намалението на пенсията от ДОО, т.е. две пенсии често са по-малко от една. В отсъствието на реални финансови примери ползите за осигурените лица, изтъквани в мотивите на закона, остават неоснователни, се посочва още в становището на синдиката.
