Горица Грънчарова-Кожарева ще бъде втората жена министър-председател на Република България и следва да представи пред президента Румен Радев кабинета си до 19 август. Ще успее ли тя, макар и в рамките на краткия си мандат, да зададе нов курс на държавната политика или ще станем свидетели на „още от същото“, особено с оглед на множеството различни интереси на отделните политически партии, опитващи се да оказват влияние върху новата власт? За това от „Труд“ разговарят с първата жена премиер на България Ренета Инджова.
– Г-жо Инджова, смятате ли, че бъдещият премиер, който, апропо, ще бъде втората жена на този пост след Вас, ще успее да постигне качествена промяната в държавното управление или курсът ще остане същият, както досега?
– Това би било гениално да кажем какво ще стане, това би било врачуване. Бих могла да кажа какви задачи има Грънчарова-Кожарева за решаване и от това ще се види дали ще продължи политиката на „леко придвижване“, която имаме в момента, и то незнайно накъде, или ще бъде нещо, което втората жена ще направи по подобие на първата. Повтарям вече от няколко дни, че Горица има на първо място задачата да намери Ружа (Ружа Игнатова, криптокралицата, собственик на фалиралата OneCoin, за чието залавяне САЩ дават 5 милиона долара – бел. ред.). Защото вече има международно отправен апел, мизата си заслужава, и без това нямаме никакви други финансирания. След като с Nexo не успяхме да постигнем никакъв резултат, сега е моментът. Това ще съответства и на фамилията на номинираната за премиер.
Вървя по имената, защото вярвам в старата сентенция, че човек живее, за да оправдае името, което са му дали. Гледайки фамилията u, надявам се Грънчарова-Кожарева да я оправдае. Тя е сложена във формажорни обстоятелства и трябва да ги решава. В случая с Ружа вече, вече разбрахме, има акции по офиси, двама души вече са напуснали страната, та ситуацията наистина е форсмажорна. Вторият проблем, който тя трябва да решава, е този с горящите гори. Казва се Горица и трябва да реши въпроса с прокарването на просеки по цялата ни сухоземна граница – западната и южната, които горят системно. От гледна точка на Шенген това е един вид полагане и на сухопътна граница, което е изключително важно. Ако не направи това, няма да е никаква Горица, защото няма да може да оправдае името си.
– А какъв е третият въпрос, който новият служебен премиер следва да реши, според Вас?
– Той също произтича от името u, това име затруднява и журналистите. Както казах преди дни, тя поне на 3 отрасъла може да реши проблемите, в горския ресор ще се получи много надежден и похвален резултат, който ще бъде оценен в целия регион, не само в България. А третият въпрос, който хем е фундаментален, хем е за самия ден. Днес (14 август, сряда) се чества, до Троянския манастир, в един музей има изложение, ден на грънчарството. Почившият патриарх (дядо Неофит – бел. ред.), който бе виден орехчанин, казваше: „Бой само на грънци не помага“. Та имайки предвид това, там е сакрално място, тя (новият премиер) трябва да отиде там, за да може да u върви във всичките тези 3 месеца.
Макар и че можем да кажем, че в тези 3 месеца, никой няма да позволи Горица да стане царица.
Има и следваща задача, помня я още откогато бях премиер. Говори се, че единствената задача на служебното правителство е да се проведат честни, демократични, прозрачни, свободни избори. От тази гледна точка какво трябва да прави госпожата – доколкото знам тя е одитор. Та ще u кажа – материален одит. Тя ще разбере какво искам да u отправя като пожелание. Да извърши материален одит на „мадуровките“, машините за гласуване, които направиха възможно Николас Мадуро да стане с 1% преднина президент на Венецуела. Тя да ги подложи на основен одит, в това число материален, та да се опита да вкара в тази материя, наречена фигуративно „ала-бала“, известен ред.
А доколкото се касае до участие на полицията в изборния процес (основна теза на ППДБ, съзиращи намеса в изборите – бел. ред.), то това е естествено. Защото процесът на регистрация трябва да стане по механизма на подбраните участници. Ако имате спомен от последния избор на патриарх – наричаха тройката кандидати „достоизбираемите“, т. е. няма всички, които са решили да отидат на изборите, да станат кандидати в ЦИК. Навремето това се наричаше „двоична система“, когато искат да заблудят електорията, че ще гласува за едно, а то всъщност е друго, с тирета, с кавички, слагат допълнения, скоби… И ще има един изцяло нелегитимен процес на разделение на партии, коалиции…
– ДПС ли визирате?
– Не само, отнася се и за БСП, и за ППДБ. Затова полицията трябва да отиде на място, за да вкарва ред в опашките. Защото принципът е „бързи, смели, сръчни“. Всички се надяват, че ако отидат по-рано, те ще регистрират листите.
– Тоест смятате, че МВР е този апарат, независимо кой е на власт, който държи жива властта?
– Разбира се. Защото нашите избори са демократични, слагайки кавички. Освен това е важно да се знае, че достоизбираемите формират едно ново състояние на демокрацията в страната, което аз наричам „подборна демокрация“. Можем да мислим по въпроса какви са бъдещите проекти на един такъв модел – не „тука има, тука няма“, а „ти може, ти не може“.
– А с оглед на седмите поред избори в рамките на 3 години смятате ли, че това ще произведе в крайна сметка пълна смята на политическия модел в България?
-Това е въпрос на тайминг, колко време ще е нужно да се осъзнае това, което питате, а именно, че крахът е настъпил. По мои предвиждания този тайминг ще бъде по определен начин удължен. Има един философ, който нарича това „темпорален резонанс“, аз ще го нареча „темпорално забавяне“. Ще направим един служебен кабинет, в случая това значи да приложим още веднъж от същото. Това е като очакваната ротация в предишния кабинет – на 9 месеца.
Не можем да издържим толкова, но все пак трябва, защото трябва да се вместим в схемата на американските избори, за да сме сигурни какво има да се прави оттук насетне. През януари встъпва в длъжност новият президент на Съединените щати. Ние дотогава ще трябва да направим още едно правителство. Тези работи не ги говоря ето така.
Господинът Чобанов (Петър Чобанов, подуправител на БНБ, бивш член на ДПС), ще стане много подходяща фигура за едно такова служебно правителство. След това може да търсим някоя с името Полена например. Правя конструкция, основана на имената. В момента се прави връзка с парите, но сега парите са в много кръстосано положение, в диагонално-суингов вид се движат. Та ако вървите по парите, няма да стигнете до отговора. Затова вървя по имената. Горица има да решава горския проблем, Чобанов ще има да решава проблема, идващ след гората, земеделските проблеми. Какво трябва да правим в това време, докато има още един служебен кабинет? Трябва да се върнем към времето на 90-те години.
Като човек с половинвековен опит ви казах неща, важни за тогава, когато започна промяната. А сега, след като извървяхме целия цикъл и пак сме в начална фаза, отново ще посоча комунистическата партия и всичките u метаморфози – например вместо БКП БСП, както и редица други, същите са и демократическите партии. В началото на прехода имах една заблуда, че БКП е затрита и никога не може да се появи, защото тогава те се бяха изпокрили. Но това стана така, защото се оказа, че те са правили клубове по интереси и в тези клубове по интереси изчакаха няколко години, преди да излязат на сцената и да придобият икономическата власт. Затова предлагам в периода на служебни правителства да се усили строителството на комуникационни мрежи и пропагандни канали, които ще бъдат изработени вероятно паралелно с инициативите за създаване на клубове – било то пропутинистки, било тототръмпистки, или пробайдънски и т. н.
– Говорите за хора, които ще правят политика за някого. Има ли обаче възможност да се прави политика за България?
– Аз съм правила политика за България половин век, макар и със скромните си средства. Не казвам какво предлагам, а какво предвиждам, че ще стане. Досега до национални интереси не сме се докосвали, защото България няма национална доктрина. Така, че ако се появят такива клубове, то ще стане, ако ГИ появят. В този смисъл искам да кажа, че посрещането на подобен род проекти ще се осъществи медийно и в социалните мрежи чрез пълната трансформация на сегашния „елит“ в чисто ново роден такъв.
– Доколко промените в Конституцията, ограничаващи президента, който и да е той, в назначенията за служебен премиер, ограничават възможността за качествена промяна?
– Започнаха да се дразнят един друг, парламентаризмът и президентството решиха да си премерят силите с оглед извращенията, които настъпиха с безкрайното създаване на служебни кабинети, което практически превърна последните 4 години в антипод на парламентаризма. Това е една амалгама, една каша, която се получи между статута, прерогативите, ролята на двете отделни власти. В момента те съществуват като първоначалната плазма от сътворението на света.
Парламентаризмът е дискредитиран, защото НС не може да излъчи правителство, а президентската институция, която трябва да бъде гарантът за единството и политическата и партийна подреденост, се е превърнала в един участник в целия процес, подобен на лобитата, на икономическите структури, сега представени в парламента. С други думи – имаме две власти, които са в боричкане за икономически позиции. Това разрушава и парламентарната република, и президентската власт в България. Ако настоящата система достигне до своя терминален край, това значи, че президентската власт може да се установи като единствена, но това ще бъде най-извратената власт, такава каквато не мога да си представя.
В Древна Гърция има периоди, когато демокрацията отстъпва място на олигархичен парламент. И когато той се изврати окончателно, демокрацията отново застъпва. По тази логика ние имахме два начина, по които да се реагира на олигархичната власт. Единият бяха бунтовете, които бяха през 2020 година. А когато това не произведе нищо, имаме логично оттегляне на електорията от изборния процес, тя се отделя от властта и започва да не се интересува от нея, а властта на свой ред започва да мачка електорията.
– В този ред на мисли – смятате ли, че българите се научиха да живеят без и въпреки държавата?
– Абсолютно. И българинът освен това се чувства прекрасно в тази ситуация, особено при неолибералния контекст, преобладаващ в света, защото по този начин се припознава като абсолютно свободен, без отговорности. В разговора ни досега, ако забелязахте, нито един път не стана въпрос за думата „отговорност“. Тази дума е чужда на българското политическо и държавно битие.
Говорейки за отговорност, те стигнаха дотам, че да променят Конституцията до степен на това, че и президентът, и премиерът, и парламентът, не е отговорен за служебното правителство.
Де юре парламентът е отговорен за Горица, но и той се отделя от тази си отговорност, защото единствената възможна номинация се оказа тя, само една-единствена жена, която на всичкото отгоре е и заместник на Димитър Главчев, негов подчинен. Такова нещо къде сте чували?
Освен това в тази каша има едни театрални елементи, които все още се ползват с уважението от публиката – това са процедурите, предвидени по закон. Например казват ви, че трябва да се извършват консултации от президента с политическите сили. В тези консултации забелязвам, пак ще вървя по имената, има един представител на птиците, на гълъбите, който е на всички срещи, бил е и министър-председател (Гълъб Донев, оглавявал две служебни правителства – бел. ред.). В същото време има една жена, която е председател на инициативен комитет за втория мандат на президента, виден психиатър, може би най-видният в България (Цветослава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Курило – бел. ред.), а тя никога не е на консултациите. А имаме нужда от нея, една част от тези, които се явяват на консултациите, бяха назовани „шарлатани“ и от човека, който ги създаде. Та от тази гледна точка е жалко, че не идва психиатър на консултациите.
Нашият гост
Ренета Иванова Инджова е български политик, министър-председател на България в 84-тото (служебно) правителство, назначено от президента Желю Желев, което е на власт от октомври 1994 до януари 1995 година. Ренета Инджова е и първата жена министър-председател на Република България. По време на управлението и, макар и кратко, се парира временно тенденцията на девалвация на лева, както и се извършва приватизация на държавни дружества на стойност от 3 милиарда лева (по стария курс).
Автор:Иван Гергов,
Източник: „Труд“
