Януари 2023. Маркуджиците.
Спускам се по искрящата писта с овладяната сдържаност на човек, който е със самочувствието, че владее ските поне на ниво „Алберто Томба“. Макар че, нека си го кажем, неговият стил не беше нищо особено. В моето каране има много повече финес.
Финиширам до лифта с енергичен дрифт – малък шедьовър в ски-изкуството. Такива изпълнения се случват веднъж на сто години. Жалко, че няма кой да го снима. Един спонтанен изблик на гениалност отлита безвъзвратно във вечността.
На лифта до мен сяда приятно момиче на видима възраст около 25. Ама много приятно.
Изведнъж се обръща към мен и гласът ѝ зазвучава като райска камбанка:
– Извинете, Вие не сте ли Иво Сиромахов?
– Да, аз съм – изхъхрям полузадавен от внезапното осъзнаване на смайващата си популярност сред младите приятни момичета.
– Може ли да се снимам с Вас? – продължава тя. – Баба ми много Ви харесва.
И някакси не потръгна разговорът, приятели.
А можеше.
А можеше.
Автор: Иво Сиромахов
