Рибново е едно от малкото места в България, където сватбите не са такива, каквито ги познаваме. Те са шаренени и различни. При това буквално.Населението в Рибново е изцяло от мюсюлмани, известни повече като помаци. Те са запазили голяма част от традициите си. Жените в ежедневието си носят традиционни носии, а на сватбите отново са с тях, но още по-пременени. Сватбата в югозападното село продължава два дни. В първия ден младото семейство посреща гостите на младоженеца, а във втория ден на булката.Рибново е едно от малкото места в България, където сватбите не са такива, каквито ги познаваме. Те са шаренени и различни. При това буквално.Населението в Рибново е изцяло от мюсюлмани, известни повече като помаци. Те са запазили голяма част от традициите си. Жените в ежедневието си носят традиционни носии, а на сватбите отново са с тях, но още по-пременени. Сватбата в югозападното село продължава два дни. В първия ден младото семейство посреща гостите на младоженеца, а във втория ден на булката. Акцентът по време на цялата церемония обаче пада върху булката, която се нарича още гелина. Възрастните жени я подготвят за сватбения ритуал като рисуват лицето й с бял крем, грим и пулове. Белият воал е заменен с червено було, към което добавят гирлянди. Докато гелината отива в новия си дом, върви със затворени очи и носи огледало. Идеята е да не поглежда другите, а да гледа само в огледалото, за да се гордее с красотата си. Младоженците са съпроводени от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани. По време на цялата церемония покъщнината на семейството се излага на показ, за да види цялото село какво ще занесе булката със себе си. Това е така наречения чеиз, който се събира още от раждането на булката.
