Има едно малко градче в Испания, носещо името Мариналеда, където, благодарение на усилията и постоянната борба през последните 30 години на неговите 2700 жители, социализмът се оказва на практика построен… За това са допринесли не само борбената природа на жителите, но и местоположението му – намира са в автономната област Андалусия, на около 100 км източно от Севиля; това е един типичен земеделски град, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Повечето от жителите му работят в осем земеделски кооператива, където са заети с трудоемко производство на култури като артишок, чушки, боб, царевица и маслини. Заплатата им е еднаква – 47 евра за 6½ работни часа на ден (1200 евра при 6-дневна работна седмица).
Безработицата е едва 4.8% – почти 6 пъти по-ниска от 27-те % официална безработица в изпадналата в тежка икономическа криза Испания. Това е добър пример как обществената собственост и заетостта могат да вървят ръка за ръка. Освен осъществената в началото на 90-те години на XX-я век радикална земеделска реформа, в Мариналеда е разработена и уникална форма на истинско социалистическо разпределение на жилищата, които са построени от самите местни хора върху общинска земя с материали, предоставени им от местните и регионалните власти. Фактически, местните са изкупили жилищата като плащат, за да ги ползват, само 15 евра на месец (1.25% от месечната им заплата). При такава схема за закупуване, собствениците нямат ипотеки и възможността за финансови спекулации е нулева.
Работата на хората по строежа на жилищата се обръща в надници, които после се вадят от разходите по изграждането. Освен това, Градският Съвет организира провеждането на серия обучения по зидарство, електротехника, водопроводни и канални дейности, дърводелство и екологично земеделие, знанията от които се използват по програмата за социално жилищно настаняване. Местните жители са построили и две футболни игрища, плувен басейн, има кортове за тенис и зали за волейбол, склош и бадминтон, които използват безплатно…
При това целият град има покритие и за безплатен Интернет. Властта изцяло е преминала в ръцете на местните хора, за което свидетелство са организираните от Съвета общи събрания, на които между 400 и 600 души от местните хора се срещат от 25 до 30 пъти на година, за да изкажат тревогите си и да гласуват по различни въпроси. Когато възникват неотложни за решаването въпроси от локален характер, на определени улици или в квартали на града се провеждат събрания и се стига до консенсусни решения. В допълнение, конституирани са групи за действие по точно определени въпроси като: културна програма, провеждане на фестивали, градско планиране, спорт, екология и мир.
Престъпност няма и полицаите са излишни. Жителите полагат и доброволен труд за облагородяване на улиците, градините, къщите и друга съществена работа, с което не само подобряват средата си, но и събуждат колективното съзнание у хората в района. Господството на социалистическата идеология в градчето се изразява и в улична форма на изкуството под формата на графити и стенописи с послания за подкрепа и солидарност с Куба и Венецуела, а улиците носят имената на знаменити дейци за трудови права като Пабло Неруда и Федерико Гарсия Лорка. Ето, на това се казва „победил социализъм“! Затова желаещите да се преселят в Мариналеда никак не са малко и трябва да чакат реда си по списък, понякога и две години.
