Наблюдава се тенденция към по-висока избирателна активност, а предстоящата кампания се очертава да бъде белязана от взаимни обвинения, лични атаки и компромати. Очаква се и редуциране на броя на политическите сили в парламента до около пет–шест. Тази прогноза пред БНР направи политологът проф. Росен Стоянов, директор „Политически анализи и прогнози“ в „Галъп“.
По думите му служебният кабинет стартира с неблагоприятна предварителна оценка, особено по отношение на премиера. Макар да е законен, той страда от дефицит на легитимност, тъй като не разполага с ясна партийна подкрепа, нито с възможност президентът да избере премиер от по-широк кръг кандидати. Това поставя правителството в ситуация на ограничени възможности за маневриране и вземане на решения. Освен че трябва да организира изборите в рамките на два месеца, кабинетът е длъжен да изпълнява и всички текущи ангажименти на редовната изпълнителна власт. Без функциониращи институции и работещи министерства провеждането на избори би било невъзможно. Затова този Министерски съвет трябва да изпълнява пълноценно задълженията си като всеки друг.
Проф. Стоянов допълва, че кабинетът разполага с ограничен ресурс, а вероятността да внесе и да прокара в Народното събрание проектобюджет е минимална.
Той определя като необичайно наличието на вицепремиер по честните избори. Според него подобна позиция следва ясно да бъде обоснована в програмната декларация на служебния премиер, за да има реално съдържание и смисъл. В противен случай остава усещането за символичен жест, който индиректно поставя под съмнение честността на досегашните избори. Политологът подчертава, че служебният кабинет по принцип трябва да бъде независим и безпристрастен, а не да изглежда като част от определен политически спектър. Той смята, че би било логично премиерът да се откаже от този ресор, макар че подобна стъпка би нанесла допълнителна репутационна щета.
Стоянов е скептичен към тезата, че острите атаки срещу кабинета са доказателство, че той „пречи“ на някого. Според него страната вече е в предизборна кампания, а малките партии в парламента, които рискуват да не преминат 4-процентната бариера, ще използват всяка възможност за публичност, включително чрез акцентиране върху частично интерпретирани данни.
В контекста на случая с Цицелков той припомня, че моралният аспект беше водеща тема и по време на протестите през декември.
По отношение на евентуалното участие на Румен Радев в изборите проф. Стоянов отбелязва, че към момента липсва ясно заявен политически субект с конкретни кандидатски листи. Според него сегашните резултати са по-скоро ориентир, а реалната социологическа картина ще се изясни едва при наличие на конкретика.
Големият въпрос, според политолога, остава доверието. Радев се позиционира като опозиция на статуквото и като носител на морална кауза – откритост, честност и прозрачност. В същото време обаче, с помощта на инструментите на политическия маркетинг, той и неговият екип на практика вече участват активно в предизборната кампания.
По оценка на проф. Стоянов евентуалната подкрепа за Радев би дошла основно от избиратели, които се чувстват разочаровани, ощетени или несъгласни със статуквото и търсят промяна.
