Най-доброто море е след 20 юни, няма я тълпата, която нахлува през юли и август. Това заяви климатологът проф. Георги Рачев, който днес е именик. Той даде и прогноза за времето през лятото и обяви ще се радваме ли на хубаво време по баловете, или ще ни вали. Ето какво каза той в интервю пред „Марица“.
– Проф. Рачев, ще вадим ли чадърите и на Гергьовден?
– По Гергьовден се очертава доста хубаво пролетно време със значително по-високи температури в сравнение с първите дни на май. Особено на трети си беше направо студено, хората в София бяха с качулки и шапки. Максималните температури на празника ще бъдат в порядъка на 20-25 градуса, на места и с градус-два по-високи. На самия 6 май в следобедните часове около планините, най-вече в Западна България има вероятност да превали и прегърми.
Сравнително малка е обаче вероятността за съществени валежи. В събота и неделя след Гергьовден времето ще е слънчево, без прекалени горещини, без валежи. Единственият малък недостатък на времето ще е това, че все още утрините ще бъдат хладни и в зависимост от надморската височина и близостта до планината ще са в рамките между 9 и 13 градуса.
– Ще ни зарадва ли по същия начин приятно времето и по празничния 24 май, когато е и периодът на абитуриентските балове?
– Не си спомням около абитуриентските балове да не е имало гръмотевици и валежи. Тъй като периодът на баловете продължава десетина дни, все в някой от тях в следобедните часове ще превали и прегърми. Задължително девойките абитуриентки трябва да се подсигурят с лека наметка над роклята с презрамки.
Втората половина на май се очертава значително по-топла, с нормални, дори малко по-високи от нормалното температури. Затоплянето започва още от 14-15 май. Рано е да се каже какви точно ще са температурите на самия 24 май. А както е известно, всяка капка дъжд е жълтица – не на, а след Гергьовден. За съжаление обаче, в двете седмици след Гергьовден се очертава доста по-сух период. Ще има леко смущение на 11 май, с малко по-свеж и хладен въздух, когато евентуално и валежите ще са разпространени над по-голямата част от България. Особено за Югоизточна България се очертава период с валежи под нормалните.
– Какво ще е лятото? Кога да стягаме куфарите за море?
– Не само българинът, но и европеецът е зажаднял за ваканция след двете години пандемия, която рязко ограничи пътуванията, социалните контакти. Съседите в Гърция и Турция дълго време не можеха да излязат от къщи, без да пуснат SMS. Предполагам, че интересът за пътувания след пандемията ще е много голям.
На нашето море втората половина на май е хубава за ваканция, но без къпане. Тогава е топло на плажа, особено по обяд. Но водата е хладна – около Гергьовден температурата на морската вода е едва 13-14 градуса. Докато стигне водата до заветните 18-20 градуса, на нашето море трябва да се изчака до юни. От 15 юни обикновено и времето се стабилизира. В края на май по- нетърпеливите избират гръцкото и турското море, които стават за къпане.
В последните може би 20 години обичам да ходя на море след 20 юни. Плажовете са празни, няма я тълпата, която нахлува през юли и август. А морето е невероятно чисто, топло, чудесно за къпане, преди да нахлуят стотици туристи.
– Какъв ще бъде този туристически сезон в разгара на война?
– Тази година прогнозата е особено трудна. Засега негативните фактори са повече от позитивните. Руски и украински туристи това лято явно няма да имаме. Сериозен негативен фактор е това, че България не прави нищо за рекламата на своя морски туризъм. Непрекъснато говорим за бежанци, за война. Чуват се стряскащи прогнози в медиите, че военният конфликт ще засегне Молдова и Приднестровието, за евентуални проблеми по границата с Полша и прибалтийските републики. Всичко това се отразява много негативно на нашия туризъм.
– Как ще празнувате Гергьовден като именик?
– На зелено, както винаги. В момента пътувам в Северна България, за пореден път се убеждавам колко красива е страната ни – грейнала във всички тоналности на зеленото, редуващо се със златното море на рапицата. Разкошно време да си навън.
– Избрахте ли вече дестинация за лятна ваканция?
– Ще спазя традицията - винаги ходя за малко на нашето море и после на гръцкото. Там имам няколко любими уникални местенца. Като Торони, на средния ръкав на Халкидики - просто няма нещо подобно в света. Но при мен нещата са малко по-особени - от 30 години съм в туризма и като съм на работа, почивам, а като съм на почивка – работя.
– Ще ни отмъкнат ли съседите и малкото туристи, които можем да привлечем?
– Турция и Гърция се измъкнаха много хитро, които имат дългосрочна визия, и от няколко месеца рекламират падането на рестрикциите, наложени заради ковид. Всички европейски морски дестинации махнаха ограниченията, за да могат хората да осъществят спокойно плановете си за пътуване.
А с Гърция просто не можем да се мерим, защото там туризмът се развива много по-рано и е поставен на съвсем други основи. Ние чакаме да дойдат 100 хиляди руснаци, още толкова украинци. Нашите големи курорти - Златни пясъци, Слънчев бряг, са пригодени за масовия чартърен туризъм. Докато в Гърция нещата са различни. А и нито природно, нито от икономическа гледна точка можем да съперничим на гръцкото море.
Ние трябваше да излезем с това, че България е сигурна държава, която няма никакви проблеми - нито с войната, нито с ковид, готова да посрещне всички туристи. За съжаление, пропускаме за пореден път летния туристически сезон. За щастие, поне зимният се оказа успешен - хотелите бяха пълни, както и курортите – над 80 процента. През 2019 г. преди ковид чартърите на нискобюджетните компании докарваха хора, които не бяха организирани. Прочели някъде за България, вдигат се за 3-4 дни или седмица.
И масово оставаха очаровани от посрещането, от храната у нас. Имаше над милион такива туристи, пристигнали спонтанно, неорганизирано. Ето, такива хора трябва да привличаме с реклами. А олинклузивът, който се опитахме да наложим, връзва туриста към съответния хотел и ако изпие бира навън, ще е постижение. Но това е старият социалистически модел на туризъм -хотел, ресторант, плаж. Този магически триъгълник трябва да се разчупи.
Ако обаче войната в Украйна се затегне, хората ще гледат да са колкото се може по-встрани от конфликта.
– Кои екзотични дестинации са хитови тази година?
– Сезонът беше много добър за топлите страни – Дубай, Египет, където преди дни видях оферта за 700 лева за седем олинклузива със самолетни билети. Много по-евтино, отколкото у нас. Йордания се опитва да се наложи като дестинация, не толкова сполучливо. Тунис ще е актуална дестинация през летните месеци. Наесен предполагам ще станат повече предложенията на по-далечни екзотични дестинации. Азия ще се отвори, когато паднат ограниченията – все още там заболеваемостта е много висока. Япония, Южна Корея, Виетнам стояха много добре преди пандемията, но сега там нещата са по-зле, отколкото в Европа.
Но така или иначе, ковид ще си отиде и потокът пътуващи ще расте.
– Няма ли обаче газовата криза, на която сме свидетели, да създаде нови спънки за туризма и пътуванията?
– Това е другият негативен момент, който нагнетява напрежение в цяла Европа. Хората се страхуват, енергоносителите стават изключително чувствителна тема. Ако Русия спре газа и нефта, горивата, а оттам транспортът и туризмът неизбежно ще поскъпнат. Тази държава, която не успее да осигури леснодостъпна, евтина и изобилна енергия, просто не може да има не само успешен туристически сезон, а и успешна икономика.
– Ще може ли България да си гарантира алтернативни енергийни източници?
– Има възможност за алтернативи, но всичко е политическа игра. За съжаление, не чуваме конкретика.
До ден днешен никой не знае какви са клаузите в договорите ни с Русия за нефт, нито как изглежда договорът ни за газ. И междувременно просто си играем на словесна еквилибристика с цени и дестинации. Не чуваме конкретика – нито от премиера, нито от ресорните министри на енергетиката, на икономиката. А за съжаление, много хора са заинтересовани енергията да не е евтина.
А растат тревогите на хората – реалната инфлация и до този момент е 25 процента.
Цените явно ще растат. Ковид си отиде, но ни предстоят още тежки времена. И на хората ще им се наложи да си правят точно сметката. Ако преди са ходели на море за 10 дни, сега нищо чудно да си намалят ваканцията.
ВИЗИТКА
Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Зам.-председател на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА). Автор е на десетки статии и книги.
