Брутната заплата в Швейцария, средната, в частния сектор е била 6118 франка през 2012 г., според Федералната статистическа служба. Това означава, че половината от служителите са спечелили над тази сума и половината под нея.
За период от 10 години средната брутна работна заплата се е увеличила с 13,4 процента, уточнява Службата в свое изявление, цитирано от швейцарските медии.
Ръстът на заплатите през същия период е особено изразен сред топ мениджърите, докато 10% от служителите в категориите с по-ниски доходи са печелили по-малко от 3886 франка на месец.
За този период от десет години (2002 – 2012 г.) средната работна заплата на пълно ниво нараства номинално с 13,4 процента, но разликите по категории се увеличават. Така ръстът на заплатите на по-високоплатените служители е 22,5%, а на по-нископлатените служители е ограничен до 9,5%.
Преди време публикувахме свидетелство на наш читател, който живее и работи в Швейцария, нека припомним:
„Галама, виждам, че публикувате новини за диаспората, където има работа, където няма т.нар. Казвам се Спас и съм из Европа от десет години. Първо отидох в Малта. Само след 1 месец се върнах в България. Разочарованието беше огромно.
Единственото, което успях да намеря е да бъда чистачка в хотел, а със заплатата, която получавах, не можех да покрия дори разходи, апартамент, храна… Мизерия. Струва ми се, че Малта печели дори по-зле от Гърция, едва 800 евро на месец.
След няколко месеца у дома в София пътят отново е под краката. Един приятел ми каза, че е успял да си намери работа в зимен курорт в Италия, в хотел и е добре. Отидох, но както често се оказва, клюките не завършват с фиаско.
Посрещнах гостите пред хотел, натоварих куфарите им на количка и ги занесох в стаята им. Работата не беше трудна, но заплатата беше малка. Заедно с бакшиша (който беше странен, но беше доста лош) изкарах едва 1200 евро.
За основни нужди изхарчих около 800, ако излизах 4-5 пъти месечно, отивах в минус! Останах в Италия осем месеца и се върнах в София.
След две години пауза се свързах с приятел във Facebook. Той ми се похвали, че е на работа в Швейцария и пак същата история, че печели страхотни пари.
Тъй като работех като сервитьор в дискотека тук в София, нямах какво да губя.
Отидох. Приятелят разнасяше кисело мляко и айрян по магазините в малък микробус в град Лугано, който се намира на красиво езеро. Помоли шефа да ме приеме и той ме обучаваше няколко месеца. Заплатата не беше много лоша, около 4000 франка.
Но не припадайте веднага. 4 хиляди тук не са нищо. Хора, СКЪПО Е. Не можете да намерите стая в апартамент под хиляда, кафето е 10 франка. Ако сте пушач, по-добре се върнете…
Е, но имах късмет, както би казал нашият народ. Една сутрин, когато разнасях мляко, паркирах пред едно казино. Пазарът още не беше отворен и аз дори чаках на тротоара, един човек, малко по-голям от мен, пушеше цигара пред казиното.
Говорихме си и се оказа, че е сърбин, и че е питбос в казиното. Аз като говорещ му се подигравах с клюки и момчето ме попита дали искам да работя, защото две крупиета излезли в отпуск по майчинство.
Попитах го за заплатата, той ми каза 4500 бона за начало. Приех веднага. Допреди 5 месеца работих там, почти 5 години. Завърших като помощник контрольор и заплата 7000 франка.
Но честно казано ми омръзна, всяка вечер на работа и реших да отида до Дубай. Дори да не успея в Дубай, вече съм тук и мога да се върна по всяко време.
Знаете ли кое е най-интересното? Казиното, в което работех, ми плаща до една година, въпреки че вече не работя за тях! Дори не си намирам друга работа, просто трябва да им нося потвърждения, че съм ходил по две интервюта за работа на месец, това означава, че си търся нова работа. Обикновено междувременно направих документи, затова е така. И не бързам за Дубай. Поздрав“
