Цените на яйцата падат на Великден, агнешкото – без промяна
Цената на яйцата в България е намаляла с 18% за една година, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. В момента тя е под нивата от 2024 г. и се доближава до тези от 2023-та. Според Евростат, българските яйца са с около 23% по-евтини от средните в Европейския съюз.
В навечерието на Великден, изпълнителният директор на Съюза на птицевъдите – Петя Петкова – призовава потребителите да избират родно производство.
Агнешкото – от 25 до 29 лв./кг
Проверки в магазините сочат, че цената на агнешкото месо варира между 25 и 29 лв. за килограм в зависимост от разфасовката. Във видинското село Градец, във фермата на Ваня и Ваньо Чолакови, цената остава същата както миналата година.
„Нашето месо не може да се сравнява с вносното от Нова Зеландия,“ казва Ваня Чолакова. „Животните се хранят само с фураж от нашите ниви, наторени с естествен тор – без химия и изкуствени препарати.“
Колко струва великденската трапеза?
Пълната великденска трапеза за четиричленно семейство – включваща козунак, около 10 яйца, 2 кг агнешко и свежа салата – ще струва между 115 и 150 лв., в зависимост от избраните продукти и мястото на пазаруване, изчислява Радио Видин.
Криза с яйцата – избегната
Въпреки опасенията за недостиг, криза с яйцата не се случи, коментира Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ пред БНР.
Спор около вносното месо
Замразеното агнешко от Нова Зеландия компенсира недостига в българското производство. Въпросът обаче е в етикетирането. Според регламентите трябва да има ясно обозначени две дати – на клане и на замразяване. БАБХ твърди, че всичко е наред, но по думите на Николов „удобно липсва“ датата на замразяване.
„Не разбирам защо Агенцията по храните смята, че една дата е достатъчна,“ коментира той. „Вносителят е длъжен да посочи и втората.“
Николов поставя и въпроса за дребните производители, които не могат да продават директно от фермите си, а само през кланици. „Половината хора се оказват нарушители. Време е правилата да се променят – писаните правила не бива да са едно, а животът – друго,“ заключава той.
