Политически психолог: Борисов няма изход

|

По покана на ГЕРБ започнаха срещите в търсене на мнозинство за съставяне на правителство.

Удачно ли е преговорите от страна на ГЕРБ да се водят отново от дамското трио, което не съумя да договори ротацията преди време. Според проф. Антоанета Христова Борисов много повече мисли за предсрочни избори, но в момента не знае как да ги насрочи, пише „Труд“.

– На четвъртия ден след изборите лидерът на победителите Бойко Борисов предложи експертен кабинет с мандата на ГЕРБ и с премиер, външен министър и министър на отбраната от ГЕРБ. И заяви, че правителство може да има само с първия мандат, ако не – избори през септември или октомври. Вашият коментар, професор Христова?

– Нещата са много неопределени. Първо, да погледнем нагласите на основните играчи през призмата на интересите им. Делян Пеевски направи всичко възможно по време на кампанията, за да може да има повече депутати и да може съвсем легитимно да има претенции да влезе в управлението. Той си изпълни ангажимента, има рекордните за ДПС 47 народни представители.

Имаше проблеми с гласуването в Турция, но там причината за това тепърва трябва да се анализира. Неговата нагласа е веднага да се тръгне към формирането на правителство и той да бъде поканен.

Официалното влизане на ДПС във властта ще затвърди политическото му лидерство и ще потисне гласове срещу него, а и ще му помогне за имиджа му пред евроатлантическите партньори. Вторият играч с най-много депутати е Бойко Борисов.

Интересът му е да има такава формула, която да му гарантира сигурност, което ще рече Сарафов да си бъде главен прокурор, а в основните регулатори да се запази влиянието на ГЕРБ.

– Въпросът е как да я постига тази сигурност?

– Би могло тя да бъде гарантирана от ДПС, ако е в добри отношения с движението. Затова за мен неговият интерес и нагласа, която не може да бъде официално обявена, е правителството да бъде ГЕРБ-ДПС.

– Той категорично отказва да бъде в коалиция с ДПС…

– Това какво говори не е задължително да съвпада с това, което мисли, а какво ще стане е трето. Когато анализираме думите на Борисов, не би могло да се видят скритите мотиви. Наблюдението трябва да бъде насочено към изпуснатите думи или фрази, към невербалното поведение.

Неговият интерес е да има сигурност, но за негово съжаление в момента не може да си я гарантира. И това е, защото по негова вина той не можа да гарантира достатъчно депутати, за да излезе аритметиката ДПС плюс ГЕРБ равно на 121 народни представители.

– Те сега са 115…

– А Борисов очакваше да бъдат повече, говореше за 80. Третият играч…. всички говорят за ИТН. Аз съм убедена, че ДПС и ИТН някак си вървят заедно.

Само че доколко в тази ситуация ДПС остава доволно от ГЕРБ и от Борисов, когато Борисов започва да демонстрира неудобство от ДПС, търсене на формули като експертно правителство, което не може да даде исканата от ДПС официална легитимация, нито сигурност на Бойко Борисов?

Продължавам да твърдя, че Борисов много повече мисли за предсрочни избори, но в момента не знае как да ги насрочи, тъй като и в единия, и във втория, и в третия случай за него резултатът не е добър. Той е в капан.

– Трите дами Рая Назарян, Теменужка Петкова и Деница Сачева, които отново праща да преговарят, си е едно завръщане към времето на ротацията….

– Която не се случи. Тези три дами още повече рушат авторитета му, защото той изглежда като слаб и страхлив, а не като човек, който води. Разбира се, той намира своето оправдание, че видите ли, другите не го искат.

Но правилата на демокрацията го задължават да води преговорите и да бъде министър-председател. Всички други неща са ала-бала хитрости, манипулации, скрити игри, от които на българския народ му писна и точно заради това не излезе да гласува.

– А защо според вас Борисов бяга от лидерски срещи, не участва и в предизборни дебати с други лидери?

– Кога човек бяга от среща? Когато не иска да лидира и не знае какво да прави. Дали едното е първо или обратно, не мога да кажа. Но и двете не са добри за Борисов. Той няма изход.

Може и да направи правителство, евентуално ако ИТН се съгласи. Въпреки че не съм сигурна Борисов как ще върви с ДПС заради обидата, която нанесе и която отбелязах преди малко.

ИТН си вдигна рейтинга на вълната на критиката към сглобката. И ми се струва, че към днешна дата те имат сериозни съмнения за това какво трябва да направят. И това са въпроси към Борисов, а не към трите дами.

Към днешна дата няма взети решения, всеки опипва почвата и независимо от това дали ще се направи някакво правителство, то няма да издържи дълго, защото във висока степен то ще е нелегитимно, защото е избрано от малцинство, срещу него ще има много голямо напрежение и съпротива.

– Кои може да бъдат шестте златни пръста за подкрепа на едно такова правителство? Възможно ли е след оставката на Христо Иванов те да дойдат от ДБ?

– Не мога да преценя, защото ДБ винаги е била много критична към ГЕРБ като начин на мислене. Да помогне на ГЕРБ да направи правителство в ситуация, в която всеки, който помогне, на практика „оттича“, не знам дали ще се жертва.

Но шест пръста ако трябва, винаги могат да се намерят. В крайна сметка всичко е пари. Въпросът е дали това ще бъде устойчиво за Борисов. Защото той може да ги вземе, но те да му създадат главоболия по време на управлението.

А могат и да го свалят във всеки един момент. Такава една ситуация на Борисов не му трябва. Той беше сигурен, че ще бъде с много голям брой депутати и решението тогава бе – той, ДПС – правителство.

– Говореха за 80, 82 – и изведнъж 68…

– Да, има много голямо свиване в партията. На практика Борисов не победи, той загуби 140 хиляди гласа.

Беше убеден, че ще увеличи разликата с ПП, защото той постигна целите си да няма висока активност, но тези избори „оголиха“ истината, че загуби много гласове, достатъчни да вкарат една партия в парламента. И ГЕРБ се свива, свива, свива…

И ще продължи да се свива. ГЕРБ има нужда от огромно обновяване, имам предвид – обновление на всичко и всички в ръководството. Но ГЕРБ не може да се обнови откъм лидер, защото партията го пази и няма да го пусне. Тя може да оцелее без него, но той няма да я пусне.

А иначе полето за развитие на демократичния процес е запушено, няма демокрация. Много ми хареса тезата на Наталия Киселова, че партиите, които са видими, се управляват недемократично.

Аз ще допълня, че такива партии и коалиции не могат да произвеждат демократична среда. И в тази недемократична среда усещането за безпътица се увеличава и увеличава. В демократичния процес има цикли на развитие и ние сме в края на един цикъл, който обикновено завършва с отнемане на властта на малцинството от мнозинството. По какъв начин е друга тема, но крайният резултат е рестартиране.

– Едно от определенията за революционна ситуация е – когато върховете не могат да управляват по новому, а низините не желаят да живеят по старому. Нещо такова получи ли се през 2020 година? Но ако е било революция, както твърдяха нейни водачи, последва контрареволюция…

– Тогава нямаше революция, имаше една организирана съпротива от олигарси в комбинация с автентично присъстващи протестъри. А от тези организирани или не, които бяха по улиците, и половината да бяха, това не е народът. Аз наричам това „псевдореволюция“.

– Кирил Петков ни заплаши с реванш, в какво може да се изрази той? ППДБ имат 39 депутати, нещо като нова Г-39 в 36-то НС?

– Борисов му отговори, че реваншът може да се случи скоро. Те се държат като победители, макар че не са и втора, а чак трета политическа сила. Това е част от психологията на либерали и неолиберали. По принцип те имат това умение да играят роля и да си вярват.

Добри артисти са, усмихват се, изглеждат победители, облечени в бяла риза като Шибил, и ти ги гледаш и си викаш -Боже, тия хора тръгнаха към реванш.

А фактически всичко зад тази фасада е „кухо“ говорене на хора, загубили 313 хиляди гласа! Те отиват към срив, не само те, а цялата политическа система върви натам.

– И идваме до вашата теза – че трябва кръгла маса, Велико народно събрание, въобще преосноваване на държавата?

– Ние така и така ще стигнем до това. В момента не можем да си го представим, защото това изисква енергия, време и добронамерени усилия. Убедена съм, че колкото по-рано го направим, толкова по-добре за нас.

Вътрешната съпротива на сегашните партии ще бъде много голяма, но по-хитро за тях ще бъде да се включат в процеса, да бъдат част от справянето с проблема. Биха си дали глътка въздух. Но как да искаме от тях перспективно мислене, след като те мислят за спасението си?

– Но за да се стигне до Велико народно събрание, точно тези хора трябва да вземат решение…

– Точно така, но преди това трябва да има кръгла маса, трябва да има консенсус, да бъдат поканени хора от академичните среди, широк кръг национално отговорни интелектуалци…

– А преди това няма ли президентът да направи най-сетне партия, да излезе от „Дондуков“ 2, Илияна Йотова да довърши мандата, а той като партиен лидер да участва на избори, каквато теза лансират вече негови приближени?

– Възможно е, но той ще си направи анализ преди това дали има шансове. Ако има добри шансове, може и да го направи, но ако няма да има категорично голяма електорална вълна, може и да не го направи. Затова аз не смятам, че той е взел решение в момента. Той все още очаква сриването и постоянната „излагация“ на политическите партии да продължи.

– А Борисов пък ще очаква ПП да изчезнат?

– Не, те няма да изчезнат. Ще се свият до една малка политическа сила. Но заедно с тях и той ще се свие…

– БСП се сви до екзистенц-минимума си, ще стане ли нещо на „Позитано“ 20 след оставката на Нинова и преврата на заместниците u, след който един от тях – Атанас Зафиров, стана временен лидер?

– Смятам, че те имат мотивация да подкрепят някаква формула за съставяне на правителство, за да си дадат въздух и да си изберат председател. Трагикомично ще бъде, ако Нинова отново се кандидатира, не знам дали тя ще приеме да попадне в такава ситуация.

На БСП u трябва спокойствие и време, затова може да подкрепят каквото и да е правителство, докато се уталожат нещата и си изберат нов председател.

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.

Източник: „Труд“