Добра работа сте свършили. Тези думи на премиера Кирил Петков към кмета на Бургас Димитър Николов, казани на среща между двамата през август миналата година, предизвикаха голяма изненада. По онова време Петков бе още министър на икономиката и като такъв громеше от сутрин до вечер ГЕРБ – за далавери в държавни предприятия, източване на язовири и липса на инвеститори, съобщава standartnews.com.
Днес обаче става ясно, че когато се намесят големите пари, поговорката „Няма вечни врагове, има вечни интереси“ важи с пълна сила както за предишната, така и за сегашната власт. Особено, когато свързващото звено е човекът, който в последните не 12, а повече от 20 години дърпа конците на всяко управление – Иво Прокопиев.
Емблематичен случай за това е новата индустриална зона на Бургас „Равнец“, терен на бивше военно летище, който Министерството на отбраната прехвърли на общината по време на третия кабинет „Борисов“. А днес, 5 години по-късно, там е планирано да изникне завод за производство на зелен водород. Според докладна записка на кмета Николов от 7 април 2022 г. това ще стане по метода на електролизата, чрез използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Както всеки друг проект на Прокопиев и този е умело прикрит зад чуждестранен инвеститор. В случая – датски. Подсигурен е изключително добре и политически, и ресурсно. От една страна с мощното рамо на премиера Петков и кмета Николов, от друга – с десетки милиони, записани в последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост.
Всичко започва през лятото на миналата година. В края на август 2021 г. при посещение на тогавашния служебен министър на икономиката Кирил Петков, кметът на Бургас Димитър Николов му представя идея военното летище Равнец да бъде превърнато в индустриална зона.За целта е изготвен и приет ПУП за цялата територия от 3500 дка на летището, предвиждащ да се запази и пистата му, за да се обслужват карго полети.
Изненадващо кметът Николов предлага нов проект на министър Петков, в който управлението трябва да се поеме от Логистичен парк Бургас, в който държавната компания „Индустриални зони“ има 70%. Какво са си говорили след това с Петков не е ясно. Ясно е, че впоследствие идеята отново се променя. И на мястото на държавата се появява частната „Бургас Хайдръджън“ ЕАД, която е дъщерно дружество на датската „Eurowind Energy“. Едноличен собственик на капитала на „Бургас Хайдръджън„ е „ЕУРА Енерджи“ АД, зад която изниква Иво Прокопиев.
Макар кметът Николов първоначално да предлага финансирането да е от Европейската инвестиционна банка, след неколкомесечни разговори между него и Петков и това се променя. Проектът е записан в Плана за възстановяване и устойчивост като това става веднага след клетвата на Петков като премиер.
В частта за енергетиката парите, предвидени дотогава за изграждане на парогазови мощности, са пренасочени за изграждане на ВЕИ мощности, батерии за съхранение на тока от тях и за инфраструктура, а също и за завод за батерии.Това остава и в последния, одобрен вече от ЕК План, от който изпада само предизвикалата скандал в парламента идея за завод за производство на батерии.
Но така проектът на Прокопиев става още по-централен в Плана.В окончателния вариант са предвидени над 2,2 млрд. лева за изграждане на Национална инфраструктура на съхранение на електроенергия от ВЕИ (1,5 млрд. лева), схема за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз (68 млн. лева) и схема за подкрепа на изграждането на минимум 1,4 GW ВЕИ и поне 350 MW батерии (668 млн. лева).
Схемата е задействана. И Прокопиев не губи нито ден. Светкавично е създадена фирмата „Бургас Хайдръджън“. Дружеството е учредено на 12 януари 2022 г. като е дъщерно на „ЕУРА енерджи“ АД. Последното е създадено два месеца по-рано – на 5 ноември 2021 г., като акционери в него са българската „Реналфа“ на Иво Прокопиев и датската Eurowind Energy.
Смесената фирма може да е нова за българския правен мир, но партньорството между Прокопиев и датското дружество е на почти десетилетие. За него се разбира още, когато КПКОНПИ запорира 200 млн. лева на Прокопиев.Ръководството на „Бургас хайдръджън“ крие дълбоки политически връзки на Иво Прокопиев. В борда е бившият вицепремиер и министър първо на труда и социалната политика, а след това и на икономиката в правителството на НДСВ – Лидия Шулева. Това за пореден път доказва, че Прокопиев е имал свои подставени лица в почти всяко правителство през последните две десетилетия.
Веднага след учредяването си, още през февруари 2022 г., „Бургас Хайдръджън“ подава заявление в Българската агенция за инвестиции за получаване на сертификат за инвеститор клас А.По това време шеф на агенцията е приближеният до кръга „Капитал“ и бивш адвокат на Кирил Петков, пререгистрирал част от фирмите му – Стамен Янев.
Условието на БАИ пред дружеството е да има предварителното съгласие на Общинския съвет за продажба на 2000 дка – част от терена на бившето военно летище. Това задейства активността на кмета. На 7 април той събира Общинския съвет и пламенно защитава проекта. В полза на бъдещия инвеститор се изказват и почти всички съветници от ГЕРБ, което разкрива скрития съюз. Нещо повече – в пълен синхрон са и съветниците от Демократична България. Така решението е прието с огромно мнозинство.
Общинарите дават зелена светлина на кмета да промени вече приетия ПУП за летище Равнец съгласно плановете за изграждане на хибриден проект за завод за водород, разполагане на ВЕИ и фотоволтаици и производство на батерии.Решението за проекта на Прокопиев минава с лекота, защото в Общинския съвет липсва един човек, който миналата година е бил радетел на идеята за превръщане на терена в карго летище – Константин Бачийски. Любопитна подробност е, че той е лидер на партия Средна европейска класа, която става един от мандатоносителите на „Продължаваме промяната“. Така Бачийски влиза в парламента, където днес е депутат от ПП.
Прът в колелото на успеха за новите авери слага областният управител на Бургас Стайко Танков от квотата на БСП. На 28 април 2022 г. той излиза със заповед, която спира изпълнението на решението на Общинския съвет и го оспорва пред Административен съд-Бургас.Причината е, че решението изобщо не е съгласувано с Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, противоречи на поне 6 регламента – европейски и български, а също така и на приетия до момента ПУП на индустриалната зона.
Освен това изграждането на водородни мощности до пистите е повече от опасно, а плановете предвиждат заводът да е в непосредствена близост до двете писти за излитане и кацане. Нещо повече – губернаторът припомни, че общината никога не се е отказвала от ползването на летището.
Каква ще е съдбата на проекта в момента зависи от съда. Неговото решение ще покаже две неща – стига ли дългата ръка на Прокопиев до Темида и има ли вече в България първа частна община.
Аферата обаче е показателна как действа задкулисието в България. Един от най-големите проекти по Плана за възстановяване се прокрадва тихомълком, без изобщо да се попитат бургазлии какво мислят за опасните инсталации до пистите. Остава открит въпросът защо приходите от този проект, финансиран от Европейския съюз, няма да напълнят общинската и държавна каса, а ще отидат в личния джоб на Прокопиев.И не на последно място схемата за пореден път ще хвърли петно върху Плана за възстановяване, който все още не е окончателно ратифициран от Европа.
