Живеем в тотална мизерия и липса на информация. Малко останахме, но още се държим. Надяваме се да можем и ние да гласуваме по демократичен начин, защото макар и не толкова много и нашият глас има значение.
До нас информацията стига бавно, както и всякаква надежда. Сякаш и Бог ни е забравил. Живеем в постоянен страх от непрестанните грабежи и набези на хора от малцинствата и терора над по–възрастните и беззащитни измежду нас, на които освен страха, зимнината от зимника и 20-те лева от портмонето, друго няма какво да им вземат. Но ни поругават! Всеки ден. Беззащитни сме и няма кой да помогне.Немотията и самотата побъркват.
Няма как да живеем в града, тук сме предимно застаряващи. Рядко виждаме близките си. Трудно получаваме адекватна здравна помощ. Аптека няма, поща също, има но отваря само за пенсиите. Хората мрат като кучета. Сами. Без грижи, без храна, без топлина. През 3-4 къщи има жив човек… Много от нас прекарват сами дните в срутващите се къщи. Нощите са дълги, тежки и студени. Пълни със спомени…, сънища и сълзи. Запустели и обрасли дворове, счупени керемиди, хлътнали покриви, пропукани основи, паднали огради, пусти дворове и обори… Това е нашето село, това са нашите села, днес. След 45 години комунизъм и 30 години демокрация…
Знаете ли какво е да си инвалид в почти обезлюдено село на дълбоката и затънала българска провинция?
Знаете ли какво е да си болен от тежко заболяване или с висок процент инвалидност? Равносилно е на бавна и мъчителна смърт… или на живот всеки ден в Ада. Няма транспорт, няма мърдане на никъде, а ако се разболееш и незабавно се нуждаеш от медицинска помощ, линейка или няма, или не може да мине през почти несъществуващите пътища между някои села.
Зимата е ад. По цели дни няма ток, вода, хляб…? За луксове като интернет и кабелна телевизия кой ти говори!
Кой ни е виновен?
Ние ли, че няма как да се преместим в по-голям град, защото сме бедни и нетрудоспособни? Ние ли сме виновни, че не можем да работим, градинките и животните си дори да гледаме, а инвалидните ни пенсии са ниски. Ние ли сме виновни или виновен е… някой друг?
Може да предполагате кой. Не са само ГЕРБ, които вече 10 години нищо не направиха за селата и живеещите там, а прахосаха милиони за чешмички и бордюрчета, не са виновни само и предишните управляващи, не са виновни само и комунистите, които за 45 години съсипаха, буквално опустошиха селата, селското, стопанство, земеделието. Виновни са всички, които грабят и мислят само за себе си. Грабиха и унищожаваха десетилетия наред. Продаваха и разпродаваха. Търгуваха и купуваха и пак разпродаваха… Комунистите – национализираха, демократите – разрушаваха и разпарчетосаха всичко докрай. И днес нашите села вместо грейнали градини, са разорани, тъжни гробищни руини… И грозна тишина. Некролози и скръб.
Докога така бе, хора ? Докога! То се е видяло, управници няма, власт няма и държава няма! Трябва ръкави да запретнем всички и г-н Трифонов да поведе народа като истински водач! Трябва! И длъжен, и отговорен е! Чакаме го всички… отдавна.
Инак ще се мре. И… България умира.
