След 12 години емиграция далеч от семейството и рожбите си, взех решението да се върна в родината си и да започна реализация и доколкото мога да предам натрупания си опит.
Но за шест месеца престой в България си зададох въпроса – аз със самолет ли кацнах или с машина на времето? Върнах се с идеята, че вече не сме 1994-та и че няма Соц… Но отново е „НО“… Положението е много по-зле дори от 1994-та, поне тогава се знаеше кой кой е. По-зле от прехода, който уж беше за добре…
Още има „мутри“ по нощните заведения, но „мутри“, самопровъзгласили се за “бизнесмени“. С ланец, който сякаш го е изровил от Тракийското съкровище, с охрана от 5 човека, които държат под око дали сервитьорът е донесъл правилното количество салфетки.
Разбрах, че ако не си човек на някой, няма как да постигнеш целите си. Или ако нямаш човека и си що-годе добре изглеждаща жена, трябва да си легнеш с някой чичко и вече си назначен на пробен период един месец!
Никой не го интересува колко чужди езика владееш или с какво образование си.
Разбрах, че кражбите не са намалели, а обратното. Превърнало се е в спорт, като се чупят рекорди. Краде се от най-ниско до най-високо ниво в държавата. Разбрах, че ако не приличаш на кукла барби не можеш да се котираш никъде. И в крайна сметка – всяка втора е идентична с другата, защото е явно, че пластичният хирург е един! Разбрах, че сме държавата с най-много Миски на глава от населението!
Разбрах, че не мога да отговоря на 11-годишната си дъщеря на въпроса: – “Мами, защо и на теб не ти подаряват апартамент и кола, а ходиш на работа и сме разделени, за да ги имаме тези неща“? Въпрос, подбуден от поредното риалити предаване по национален ефир. Разбрах, че всички тези риалити предавания промиват мозъците на подрастващите.
