Голяма част от възрастните изпитват страх и притеснение, когато чуят, че е по-добре за тях да се преместят в Дом за възрастни. Напълно нормално за хора, прекарали половината, а понякога дори и повече, от живота си в едно жилище. Вероятно домът, в който са създали семейства, отгледали са деца и са споделяли добро и лошо. Днес ще ви разкрием някои от най-големите страхове, които изникват в съзнанието на по-възрастните ни близки и роднини при мисълта за преместване в нов дом, и ще ви споделим защо няма никаква причина за тяхното безпокойство.Ако трябва да се вярва на масовото разбиране – щом остарееш и те „изпратят“ в старчески дом, значи вече няма кой да се грижи за теб. Забравете го. Истината е, че огромна част от страховете, подобни на този, са напълно неоснователни и погрешни. Ето и някои от тях.
1. „Ще бъда самотен и отегчен“
С активностите и удобствата, предлагани в днешните домове за възрастни, близките ни нямат време да скучаят. Във всеки един момент могат да се включат във физическите групови упражнения, да играят бордови игри, карти, да пеят, гледат филми или просто да разговарят и споделят с останалите. Като се замислите – новият дом предлага много повече възможности и занимания, отколкото личните им жилища, в които (в повечето случаи) остават сами.
2. „Страхувам се, че няма да получа най-добрата възможна грижа“
За да избегнем този страх, трябва да направим информиран избор. Трябва да покажем на нашите родители или близки какви са възможностите, условията и удобствата. Важно е да уверим себе си и тях, че това е най-доброто място, осигуряващо специалисти, които ще полагат дори и допълнителни грижи за конкретните им нужди. Полагащите грижи пък трябва да поддържат редовен контакт с близките на резидента, особено по време на първите седмици от преместването му. Така ще изградим още по-силна връзка и ще изкореним тревогите в зародиш.
3. „Ще остарея и ще се разболея по-бързо“
Животът в изолация и самота е това, което може да доведе нашите близки до по-бързото състаряване и евентуално боледуване. Животът ни в момента, по време на COVID-19, е нагледен пример за всички тревоги, с които се сблъскваме ментално, независимо от възрастта. Затворени, сами и отделени от света много по-бързо прибягваме до тревожни мисли, отколкото ако сме в социална среда. Контактите, които се създават в домовете за възрастни, са от ключово значение за по-доброто здраве и качеството на живот. Ако възрастен роднина е болен от Алцхаймер например, грижите за паметта, ежедневната стимулация, планираните дейности, персонализираните грижи в дома – всички те, комбинирано ще забавят развитието на заболяването и дори ще подобрят здравето и поведението.
4. „Ще загубя независимостта си“
Всъщност истината е точно обратната. Ако нашите близки или възрастни роднини, изберат „новия“ начин на живот, ще осъзнаят колко удобен би могъл да бъде. Ще отпаднат рутинните дейности като почистване, готвене и други познати ни задължения, за които вече ще се грижат домашните асистенти. В замяна пък резидентите ще получават ценно свободно време, което могат да оползотворят както желаят, с редица социални дейности вместо домакински дела.
5. „Контролът над живота ми вече не е мой“
Преместването в ново жилище изисква време и приспособяване на всеки от резидентите. Хубаво, и повече от важно, е да вземем тези притеснения на любимите ни хора сериозно и с разбиране, но и да ги уверим, че макар промяната, не е необходимо да се откажат от дългогодишните си навици. Напротив – домашните асистенти в домовете за възрастни имат за цел да запазят любимите им навици и хобита, за да се чувстват резидентите уютно и спокойно.
Важно е да акцентираме и върху безопасността и сигурността, която искаме да осигурим на нашите близки, когато вече не могат да се грижат сами за себе си. Днес домовете за възрастни, от типа БЛОКС, гарантират независимостта и неприкосновеността на личния живот, позволявайки на всеки резидент да получава необходимите грижи, без да бъде нарушавано неговото достойнство.
6. „Хората ще забравят за мен“
Понякога нашите възрастни близки и роднини мислят, че премествайки се в дом за възрастни ще останат сами и познатите им дори няма да си спомнят за тях. Промяната на жилището не означава, че ще загубят тези връзки – те ще бъдат насърчавани да ги съхранят и дори да ги направят още по-силни! Ако не е възможен реален, физически контакт, то те ще имат възможност за видео разговори или разговори по телефона, което ще им осигури спокойствие и ще помогне за по-бързото приспособяване. В същото време домовете за възрастни хора предоставят нови възможности за социални контакти, а и предимство е гарантираната помощ на място, когато е необходима.
