Историята на едно вече пораснало осиновено дете на Бургас, което отчаяно издирва биологичната си майка, със сигурност би трогнала мнозина. У нас обаче тайната на осиновяването е гарантирана със закон.
При осиновяването веднага е сменено името й, както и последните четири цифри на ЕГН-то й. Кремена е израснала в Бургас, завършила е основното си образование в ОУ „Братя Миладинови”, а след това и средното в СОУ „Иван Вазов”.
Разтърсващият разказ на Кремена Чорбаджиева е достоен за бестселър. Красавицата е родена на 5 септември 1987 г. в Бургас и е изоставена в Дом майка и дете.
Въпреки това тя е благодарна, защото почти веднага я сполетял огромен късмет и е осиновена от добро семейство, което я отгледало с любов и истинска родителска грижа.
В момента Кремена е на 28 години и търси биологичната си майка. Тя моли всички, които видят нейния зов за помощ, да го разпространяват с надеждата, че той ще стигне до майка й и някой ден двете ще се срещнат.
Репортер на Флагман.Бг се срещна с младата жена, която отчаяно търси майка си само за да й зададе няколко въпроса, които от 6 години я измъчват. Ето целия й разказ:
„Родена съм в Бургас, дадено ми е името Мария Радкова Иванова и съм осиновена в същия град. Биологичната ми майка се е казвала Радка Иванова и е била около 30 или 31-годишна, когато ме е родила.
Не я търся, за да я съдя за действията й,
а просто да разбера защо се е наложило да ме остави, дали имам брат или сестра, какви наследствени заболявания евентуално може да се появят и при мен. Сега тя трябва да е на около 60 години.
Търся я, но е много трудно. Обиколих всички институции, не съм стигнала само до Родилното отделение. Казват ми, че трябва да заведа дело. Как да го направя, след като знам, че няма да ми кажат нищо. Не съм първата, не съм и последната, която иска разкриване на тайната на осиновяването. Всички подобни дела са без успех…
Осиновителката ми призна всичко и реши да ми помогне.
Тя също смята, че имам право да знам коя съм. Бургас е малък. Искам да избегна най-лошото, да предпазя себе си и трите си деца. Много хора ме питат дали няма да се разочаровам – колко повече да се разочаровам от това, че тази жена ме е изоставила? В решението по делото информацията е много оскъдна. Пише, че съм се родила с името Мария Радкова Иванова, с биологична майка Радка Иванова. Знам само, че майка ми е или 55 или 56 набор.
Родена съм недоносена в Окръжна болница в Бургас, изоставена съм и веднага съм настанена в Дом майка и дете, след което за щастие са ме осиновили безкрайно любещи и грижовни родители. Всеки ден, във всяка една свободна минута пиша на всички, публикувам информация в социалните мрежи, помагат ми и известни лица, които споделят историята ми…
Правя всичко възможно с надеждата някой да ме разпознае.
Питам, подавам молби в институциите, всеки ден се запознавам с нови хора. Но се сблъсквам с чиновническо безхаберие. Знаете ли колко е неприятно да видиш как отвсякъде ти затварят врати?! Вече нямам представа към кого да се обърна. Все още вярвам, че ще се намерят добри хора, които да я разпознаят по описанието и един ден да се срещнем.
Не искам да я връщам. Отгледана съм от прекрасни родители, които винаги са били до мен.
Каквото и да съм правила – в добро и в зло те винаги са били зад гърба ми. Винаги са ме подкрепяли. И никога няма да ги предам. Дори и да я открия, към биологичната си майка аз никога няма да се обърна с думите „мамо” или „майко, майчице”.
Искам просто да я попитам – дали се сеща на 5 септември 1987 г. за мен.
Искам да питам защо се е отказала от мен… от самото ми раждане? И ако наистина има други деца – толкова ли е нямала едно късче хляб за мен, а за другите има? Аз нещо по-малко ли съм от другите? Дали и тя ме е търсила?
Вярвам, че ще я намеря.
Искам да я попитам как е спала спокойно 30 години, след като знае, че аз съм някъде там и тя ме е захвърлила. Не я оправдавам, родила ме е на 30 години и не е можела да ме задържи… Трябва да имаш сила да се опълчиш, да имаш смелост, да знаеш, че родителите ти ще склонят, каквото и да е.
Аз съм родила 3 деца… Не мога да си представя как бих живяла без тях. Не мога да си представя да си погледна детето и да го изоставя. За мен това е една чужда жена. Това, че ме е родила и ме е изоставила, никога няма да й го простя.
Да, благодаря й! Дала ми е живот, но дотам.
Все пак искам да знам обаче коя е, а не знам как да я намеря. Това ми тежи. Не е приятно чувството да разбереш, че не си бил желан още от появата си. Да знаеш, че някой не те иска. Няма какво повече да ме разочарова от това, че съм била изоставена. Аз съм захвърлена още от самото си раждане. Дори не знам дали ме е погледнала и дали знае бяла ли съм, черна ли съм.
Знам, че тя не е била семейна. В самото решение пише – баща неизвестен. Ако знае кой е, бих се радвала да ми каже. Той може и да не знае за мен.
Много хора ме питат – за какво ти е, да не я търсиш за пари, за наследство. Не! Аз си имам всичко!
Не ми трябват материални неща, искам само да бъда спокойна. Не съм лишена от нищо! До себе си имам прекрасни родители, грижовен мъж и три невероятни деца, отглеждани с любов. Питат ме и защо не търся баща си. Как да търся човек, който е неизвестен и за когото не знам абсолютно нищо.
С какво мечтая да се занимавам ли? Искам да стана фризьор, ще изкарам курсове и ще отворя малък салон. Искам да работя за себе си.”
