Пет политически формации биха преминали изборната бариера и биха влезли в следващото Народно събрание, сочи проучване на Центъра за анализи и маркетинг*. Според данните това са политическият проект на Румен Радев (33,7%), ГЕРБ–СДС (18,9%), ПП–ДБ (13,2%), ДПС–Ново начало (10,3%) и „Възраждане“ (8,1%).
Под чертата остават БСП (3,6%), МЕЧ (3,5%), „Величие“ (1,2%), „Има такъв народ“ (1,2%) и АПС (0,5%).
„Въпреки появата на нов политически играч, обществените нагласи не са особено оптимистични. Едва 15% от анкетираните очакват подобрение на ситуацията в страната, докато 45% смятат, че тя ще се влоши. По отношение на личното им положение картината е малко по-положителна – малко над 15% очакват подобрение, а около една трета – влошаване“, коментира директорът на Центъра Юрий Павлов.
Изследването показва още, че единствените двама политици с положителен обществен рейтинг са Румен Радев и Илияна Йотова.
„Румен Радев повишава доверието си след оттеглянето от президентския пост. Йотова също подобрява резултата си след като пое президентската институция. И в предишни наши изследвания именно те двамата са били с положителен баланс между доверие и недоверие“, посочва Павлов.
Андрей Гюров получава около 22% одобрение, което според социолога е „добър резултат“, като 42% заявяват, че по-скоро нямат доверие в него.
Бойко Борисов, Рая Назарян, Костадин Костадинов и Росен Желязков събират между 15 и 16% одобрение. Недоверието към Борисов надхвърля 75%, при Костадинов и Желязков е над 70%, а при Назарян – около 63%.
В дъното на класацията по доверие са Слави Трифонов, Ахмед Доган, Делян Пеевски и Борислав Сарафов. „Последните трима са и политиците с най-високи нива на недоверие – над 80%“, отбелязва Юрий Павлов.
Проучването сочи още, че президентската институция остава единствената с положителен рейтинг. Правителството на Росен Желязков получава преобладаващо негативна оценка, а доверието в Народното събрание е едва 8%. Съдът и прокуратурата са сред институциите с най-високо недоверие.
Изследването е проведено по поръчка на Центъра за анализи и маркетинг сред 1010 пълнолетни граждани на България. Интервютата са осъществени чрез двустепенна гнездова извадка „лице в лице“. Статистическата грешка е приблизително ±3%.
