До този момент е установено, че Ивайло Калушев и групата, обитаваща хижата край „Петрохан“, са били обвързани с практики, свързвани с тибетския будизъм. По данни на свидетели и близки на участници, религиозните ритуали не са били въпрос на личен избор, а задължителна част от ежедневието на всички в общността, включително и на децата. Те са продължавали с часове и са се изпълнявали по строго определен ред.
Началникът на криминалната полиция Ангел Папалезов поясни, че дейностите не са се изчерпвали с медитация или обичайни духовни упражнения. Според събраната информация става дума за стриктно регламентирана система от правила, създала силна психологическа зависимост и контрол върху участниците. Разследващите проверяват дали именно този модел на задължително подчинение и изолация е допринесъл за трагичния край и смъртта на мъжете в хижата.
Според експертни коментари случаят носи белезите на класическа култова структура – силна манипулация, изолация от външния свят, ясно изразено месианство и централизирана власт в ръцете на лидер. Анализатори определят групата по-скоро като култ, отколкото като религиозна общност. Разликата, по думите им, е в това, че култът се обособява около конкретен гуру с претенции за притежаване на „висша истина“, която останалите трябва да приемат безусловно.
В този модел лидерът заема абсолютна позиция, последователите са в пълно подчинение, а нови членове – включително непълнолетни – се привличат и постепенно въвличат в затворената система. Особено тревожен е фактът, че сред последователите е имало деца, които поради възрастта си са по-лесно податливи на внушения и контрол.
По информация, изнесена от специалисти, Калушев е бил отлъчен от будистки организации в Европа и по света още преди години, като срещу него са съществували обвинения в манипулативно поведение и злоупотреба с влияние. Въпреки това той успява да изгради изолирана общност, съставена основно от мъже, и да създаде контакти сред влиятелни и финансово стабилни среди в България, което според експертите е осигурявало определена защита и ресурси.
Повдигат се и редица въпроси около регистрацията на организацията, провеждането на детски лагери без ясна регулаторна рамка, наличието на множество регистрирани оръжия и източниците на финансиране. Според критици е необяснимо как подобна структура е функционирала продължително време без по-сериозен институционален контрол.
В анализа на случая бе направена и историческа паралел с Дейвид Кореш – лидер на религиозна общност в САЩ, чийто конфликт с властите завършва трагично през 1993 г. в Тексас. Експертите виждат сходства в изолацията, натрупването на оръжие, концентрираната власт и апокалиптичната идеология. Според някои свидетелства Калушев е проповядвал идеи, свързани с прераждането и духовното „израстване“, което допълнително засилва съмненията за опасна интерпретация на религиозни концепции.
Допълнително безпокойство пораждат твърденията, че Калушев се е представял за хипнотерапевт и е изнасял лекции, свързани с психоанализа и психологически практики. Създадена е била и структура под името „Космос“, която според информацията е предлагала различни обучения и занимания с психологическа насоченост. Липсата на яснота относно квалификациите и методите, използвани в тези дейности, поставя въпроси за контрола върху подобни практики.
Специалисти обръщат внимание и на по-широкия проблем с регулацията на психологическата помощ в България. Според тях отсъствието на ясен законов стандарт за упражняване на професията позволява на хора без необходимата подготовка да работят с уязвими групи. Особено тревожна е и липсата на достатъчно квалифицирани училищни психолози, както и на централизирано методическо ръководство за тяхната дейност.
Експертите подчертават, че случаят „Петрохан“ не бива да се разглежда изолирано, а като симптом на по-дълбоки институционални дефицити – в контрола, регулацията и грижата за психичното здраве. Според тях общественият дебат трябва да се насочи не само към конкретната трагедия, но и към системните пропуски, които позволяват подобни структури да възникват и да функционират без навременна намеса.
