Бившият министър на икономиката Николай Василев заяви, че въвеждането на еврото не е предизвикало ценови шок в страната. Според него основният фактор за по-високите цени на услуги е значителният ръст на работните заплати през последната година, въпреки че икономисти посочват, че бизнесът също допринася за увеличението на цените. Това стана ясно от негово телевизионно участие.
Статистиката срещу усещането на потребителите
Василев се позова на официалните данни за месечната инфлация през януари, която е едва 0,6%. По думите му това доказва, че песимистичните прогнози за въвеждането на еврото не са се оправдали. „Българите си харчат своето евро с Мадарския конник на монетите, а съседите ни от север и юг цъкат с език“, коментира Василев, цитиран от телевизията.
Въпреки че януарските данни показват успокояване на пазара, този подход донякъде пренебрегва натрупаната инфлация през предходните две години. Прехвърлянето на отговорността за поскъпването главно върху растящите доходи на работещите не отчита факта, че част от търговците и доставчиците на услуги вече бяха повишили цените си в месеци преди официалното въвеждане на еврото.
Предизвикателството на нулевия дефицит
Василев коментира и държавните финанси в условията на продължаваща политическа криза. Той изрази готовност да подкрепи служебния кабинет, ако бъде предложен проект за бюджет без дефицит.
„Липсата на бюджет няма нищо общо с еврото, а с това, че за кратко време се смениха 11 правителства“, подчерта икономистът.
Икономическата цена на строгия баланс
Настояването за нулев дефицит е доказана макроикономическа цел, но нейното постигане в момента крие рискове. Реализирането на такава рестриктивна рамка от правителство без парламентарно мнозинство често изисква рязко замразяване на капиталовите инвестиции. Това може да забави икономическия растеж и да създаде трудности за бизнеса, който разчита на редовното изпълнение на държавни инфраструктурни проекти.




