Никога преди не съм си и представял, че бих могъл да изневеря на съпругата си. Обичам я и не искам да я напусна. Как успях да стигна до тук и аз се чудя. За мой срам от две години имам извънбрачна авантюра и най-лошото е, че любовницата ми е сестра на жена ми. Откакто прегреших, всеки ден се страхувам, че Ивана, съпругата ми, ще разбере, че я мамя. Историята започна на една Коледа, когато повечето роднини се събраха да празнуват у дома. Полина, балдъзата ми, също беше сред поканените. Тя и жена ми много си приличат и може би затова се подведох. За разлика от външния им вид, по характер са съвсем различни. Полина е млада, енергична, пълна с идеи и никога не стои на едно място. Разбира се, това не ме оправдава, но тогава не мислех така.
Ивана е пълна нейна противоположност: тиха, спокойна, дори бих казал пасивна. В разгара на нощта с балдъзата се заговорихме и от дума на дума започнахме да флиртуваме. Преди да се разделим, тя ми прошепна тихо, че иска да се видим много скоро насаме.
Няколко дни по-късно излъгах жена си, че заминавам в командировка, а всъщност с Полина се уединихме във вилата, която предварително бях наел.
Оттогава изминаха две години.
С времето чувствата ми към балдъзата се изпариха и днес си давам сметка, че допуснах голяма грешка.
Любовницата ми не ме обича и единствената й цел, е да ме изнудва за пари. Неведнъж се опитах да я разкарам от живота си, но тя ме шантажира, че ще разкаже всичко на сестра си. Знам, че дълбоко в себе си Полина ненавижда Ивана. Завижда й, че има съпруг, модерно обзаведено жилище и престижна работа. И ето че сега самият аз се забърках в нейните игри.
Как да призная истината на жена си? Не искам тя да ми прости, знам, че постъпих недостойно и нямам право да я гледам в очите. Но и със сестра й вече не искам да бъда. Нищо, освен шантажите й не ме задържа при нея.
Източник: Лична драма
