С Алекс се влюбихме като студенти и няколко месеца по-късно той ми предложи брак. Бях щастлива и веднага му приех. Бях студентка, когато забременях и това ме принуди да напусна университета. Новината, че ще става баща донесе щастие на мъжа ми, но за съжаление в един момент семейната ни хармония започна да се разпада, като кула от карти. Всичко започна, заради плача на новородения ми син. Заради непрекъснатия му плач Алекс не можеше да се наспива. Отиваше на работа в лошо настроение и се прибираше ядосан. Отбягваше ме, не искаше да вижда сина си и се прибираше всяка вечер пиян. Скоро разбрах и че ми изневерява. Същата вечер, когато се прибра си легна пиян и без да каже и дума. На сутринта му поисках обяснение, а той яростно ми отговори, че е възрастен човек и може да прави каквото си иска, а а ако не ми харесва съм свободна да си тръгна. От дума на дума спорът ни се превърна в скандал и той ми връхлетя с юмруци. Започна да нанася удари по цялото ми тяло. Тези сцени се повтаряха почти всяка вечер, когато той се прибираше пиян. Няколко месеца по-късно разбрах, че очаквам и второ дете от него. Това не го спря и продължи да ме пребива. Един ден той каза, че иска да поговорим. Каза ми, че заради децата ни е склонен да продължи да живее с мен, но не чувства вече никаква обич към мен. ,,Пред хората ще бъдем като примерно семейство, но вкъщи ще сме като съквартиранти’’, ароганто заяви той. Любовта ми към него отдавна отмина. Искам да напусна този човек, но няма къде да отида. Не работя и се страхувам, че съдът ще ми отнеме родителските права. Само заради милите ми деца оставам да живея с това чудовище.
|
