Два микроелектродни масива, всеки по 3,2 квадратни мм, бяха поставени в церебралната кора, по конкретно във фронталния лоб на мозък. Напълно парализиран човек, който не може да говори и да движи дори очите си, е успял да комуникира с помощта на пробивен мозъчно-компютърен интерфейс (BCI), пише independent.com.
34-годишният пациент е снабден с устройството, след като е останал в “заключено състояние” (това състояние описва пациенти, които са будни и в съзнание, но нямат средства за производство на говор, движение на крайници или на лицето), причинено от амиотрофична латерална склероза (ALS) – прогресивно невродегенеративно заболяване, при което хората губят способността си да се движат и да говорят.
Комуникационните устройства за страдащи от ALS в момента разчитат на движения на очите или мускулите на лицето, най-известни чрез системата на Стивън Хокинг, но новата технология показва, че вербалната комуникация може да е възможна за пациенти, които вече нямат никакъв доброволен мускулен контрол.
Изследователи от Центъра за био и невроинженерство Wyss в Женева, Швейцария, хирургично имплантират двата интракортикални микроелектродни масива в церебралната кора на пациента, за да разчетат мозъчните сигнали, които обикновено се използват за комуникация.
За период от две години пациентът се научи как да генерира мозъчна активност, която може да бъде декодирана от модел на машинно обучение в реално време, което му позволява да отговаря с „да“ или „не“ просто чрез мислене.
Когато му била представена програма за правопис, която чете буквите от азбуката на глас, пациентът е бил в състояние да формира цели изречения.
„Успешната комуникация преди беше демонстрирана с BCI при хора с парализа, но доколкото ни е известно, нашето е първото проучване, което постига комуникация с някой, който няма останало доброволно движение и следователно, за когото BCI сега е единственото средство за комуникация“, каза д-р Йонас Цимерман, старши невролог в Wyss Center.
„Това проучване отговаря на дългогодишен въпрос за това дали хората с пълен “синдром на заключване” – които са загубили всякакъв доброволен мускулен контрол, включително движението на очите или устата – също губят способността на мозъка си да генерира команди за комуникация.
„Това е важна стъпка за хората, живеещи с ALS, за които се грижат извън болничната среда“, каза Джордж Кувас, главен технологичен директор в Wyss Center.
„Тази технология, която е в полза на пациента и неговото семейство, в тяхната собствена среда, е чудесен пример за това как технологичният напредък в областта на BCI може да бъде преведен, за да създаде пряко въздействие.
Необходими са по-нататъшни изследвания за дълголетието, безопасността и ефикасността на BCI, преди да може да се използва по-широко, въпреки че изследователите се надяват, че може да бъде разработен, за да помогне на други хора с нарушена способност да общуват и да се движат.
Проучването, озаглавено „Интерфейс за правопис, използващ интракортикални сигнали при напълно “заключен пациент”, беше публикувано в списание Nature Communications.
