– Честит рожден ден, г-н Белчев! Приемете най-добрите пожелания от екипа на в-к „Телеграф“! Как празнувате?
– Благодаря много! Ще бъда с близки хора в квартално заведение. Но не в онова, в което сме правили предишни интервюта, тъй като на неговото място вече построиха нов блок.
– Обикновено го чествате на морето…
– Този път няма да мога. По-късно ще ходя на морето. Ще почивам в къщата на писателите в Созопол, като ваканцията ми съвпада с празниците на изкуствата Аполония. На 26-и ще съм там.
– Да не би да имате участие?
– Нямам, просто съвпадение, но приятно. Не за първи път ходя в къщата на писателите – много хубава почивна база е.
– С какво е по-различен този рожден ден за вас?
– Че са две седмици.
– Казват, че седмицата е божествено число…
– Дай боже! Много ще се радвам!
– Имате ли отношение към числата, както към буквите?
– Имам, но не разбирам много. Интересно ми е да видя каква е магията на тия числа.
– Преди броени дни пяхте на сцената на Античния театър в Пловдив в концерта на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Безнадежден случай“. Как беше?
– Много трудно ми беше лично на мен, защото има много стъпала, а аз трудно ходя вече. Доста трудно ги качих, но ги качих геройски. Участвах в концерта с нашата песен „В полумрака на спомена“ – музиката е на Стефан, стиховете са мои. Така нарекох и юбилейната си книга, която направих преди няколко години, а вече няма концерт без тая песен. Публиката възторжено прие всичко – посрещнаха ме на крака и ме изпратиха на крака. Богдана ми направи страхотно представяне. Аз бях инкогнито, като изненада, тъй като не бях в рекламата. Много съм щастлив и доволен, че се прие появата ми и песента.
– След концерта?
– Имаше събиране в едно заведение в Капана, но аз бях доста изморен и предпочетох да седнем на по-спокойно място. Приятели ми казаха, че е станал фантастичен купон, но нямах сили. Бяхме само с Криси и един приятел, който ни закара и върна – Аспарух Карастоянов.
– Със Стефан сте заедно от деца. Как оцеля това приятелство?
– Още от хор „Бодра смяна“ сме заедно, но той е 3 г. по-малък от мен. Приятелството ни продължава вече 60 и повече години. С Богдана също сме много близки. Нито времето, нито промените можаха да ни разделят и да ни направят чужди един на друг. Винаги можем да разчитаме един на друг. Близки са ни отношенията, човешки и творчески. Със Стефан доста неща написахме за тия години – изпети и от мен, и от Васил, и от доста приятели. Достойно, истинско приятелство. Всеки уважава мнението и поведението на другия.
– За политика говорите ли си?
– Няма смисъл просто! Ние се разбираме и без думи.
– С колко хора още сте така?
– С малко, но достатъчно!
– Предстои ви концертът „Любими песни за любими хора“, като този път ще го представите във Варна, а не в София. Защо?
– На 30 октомври искам да поканя всички читатели във Фестивалния дворец на културата и спорта във Варна. Там ще направим концерта съвместно с БГ радио, пак ще го води Наско, той има опит вече, получиха се нещата. А защо Варна? Защото, след като го направихме в зала 1 на НДК миналата година, решихме да го покажем и в други градове. Намерихме хубава формула, хората реагират добре и се надявам, че ще ни приютят и на други места. А в София подготвяме друг концерт, този път в Народния театър „Иван Вазов“, като в него ще участват почетните граждани на София, аз, Богдана и Стефан, Васил Найденов, както и актьори като Владо Пенев. Хубава е идеята, на съпругата ми Криси е, но веднага се прегърна много добре. Може би ще го кръстим „По първи петли“ или „По трети петли“.
– Какво си спомняте от вашето награждаване за почетен гражданин на столицата?
– Това беше през 2004 г. Спомням си го с голяма радост! Най-много се радваше Стефан Софиянски, който тогава беше кмет и много държеше на мен, независимо че имаме различни виждания – ето затова говоря за култура. Връчи ми я Кисьов – тогавашният шеф на Общинския съвет. Семейството ми присъства и първо ме поздрави. С голяма радост приех тази почетна награда. „Булевардът“ само стига, за да се отбележи моето присъствие в културата на столицата, а и на България.
– Как написахте тази легендарна песен?
– По стихотворението на Миряна Башева, с китарката. Християн Платов направи аранжимента. Трябваше да мине малко време, за да стане хит. Поканиха ме да участвам в една „Мелодия на годината“, трябваше да се запълни дупката в един от месеците и така стана още по-популярна. Толкова години вече не мърда от бита на българина, за софиянци да не говорим.
– Продължавате да получавате награди, последната има много интересно име – „Дървото на надеждата“…
– Това е в Челопеч. Боби Мирчев ме покани, той беше написал песен по стихотворение на Мариана Добрева, съпругата на актьора Станислав Пищалов. Записахме я с Криси и я представихме на празниците на града и след това ми връчиха тази награда за принос в културата. Много е красива статуетката, много съм щастлив.
– Какво е заглавието?
– Не мога да кажа. Решихме да направим конкурс за заглавието на песента, който предстои да обявим по БГ радио. Иначе темата е за любовта, човешка е песента. Но аз записах още една нова песен, която е по музика на Хайго и стихове на Недялко Йорданов, а аранжимента направи Лобошки. Казва се „Не умирай, любов“ и стана прекрасно, вече се върти по БГ радио и се надявам да я изпея на тези предстоящи концерти.
– Вашият син Косьо скоро не е пускал нова песен…
– Той си е най-добре, не си дава много зор. Той се грижи за организацията на концертите, мениджър е, много добре се справя. Иначе има една песен на неговия кръстник Слави Георгиев, който почина, която иска да запише в негова памет и да я подарим на жена му. Казва се „Поне веднъж“.
– Съпругата ви издаде в предварителния ни разговор, че пишете биографична книга…
– Така е, преди няколко месеца подписах договор с издателство „Софт прес“ и до края на август трябва да я предам. Вашата колежка Албена Атанасова ми помага, но не мога да кажа кога ще излезе.
Това е той:
Един от най-известните ни поети, композитори, певци и режисьори
Роден е на 13 август 1946 г. в София
Издал е 15 албума, сред които са златните хитове „Не остарявай, любов“ (Х. Агасян/Н. Йорданов), „Младостта си отива“ (Н. Андреев/Н. Йорданов), „Булевардът“ (М. Белчев/М. Башева), „Добри познати“ (Х. Агасян/Бл. Димитрова), „Късна любов“ (Ас. Масларски/М. Лилова)
Носител е на множество награди за поезия и музикално изпълнение
Женен е за актрисата Кристина Белчева, двамата имат син Константин, който успешно ги наследява на сцената
Лео Богдановски, „Телеграф“
