Лоялна котка отказва да остави болната си стопанка до последния й дъх

|

Женска котка на име Трупър е обичала една жена повече от всеки друг на света, а именно жената която я спасява и отглежда преди много години, 96-годишната Сара Уейли.

През 2014 г. Алексис Хакни и семейството й намират котето Троуър, докато правят ремонт на къщата – чули я да мяука от мазето и отишли да проверят.

„Тя беше в стената и майка ми и сестра ми трябваше да вземат чук, за да запършат ламарината и да я извадят“, каза Хакни пред The ​​Dodo. Котето било на около 2 седмици а очичките му били все още едва отворени.

Те не могли да намерят майката на Трупър, а животното имало нужда от любящ дом, затова завеждат малкото коте при бабата на Хакни в Талахаси, Флорида.

Бабата на Хакни, Сара не само обожавала внуците си, но и много харесвала котки, въпреки че дотогава е нямала свой собствен домашен любимец, така за кратко време тя създава особено тясна връзка с котенцето Трупър.

Котето било в изключително тежко здравословно състояние и недохранване, но баба Сара взела нещата в свои ръце.

„Баба ми я хранеше от шишенце, говореше си с нея и й казваше колко е сладка и красива“, каза Хакни. „Трупър е порода котки, които се привързват силно към определен човек и този човек определено беше моята баба.“

Докато за всички било видно, че котката и възрастната жена се разбират страхотно, семейството се убеждава в това, когато баба Сара се разболява много тежко.

„Баба ми започна да се чувства зле покрай Коледа [миналата година] и започнахме да забелязваме, че котето е при нея през цялото време“ , казва Хакни.

Трупър спяла на леглото Сара, но също носела подаръци от цялата къща на възрастната си стопанка.

„Трупът никога не е била от онези котки, които взимат играчки и ги местят из къщата или нещо подобно, но когато баба ми вече не можеше да се движи, тя й носеше неща — каквото намери на пода, като чорапи или сламка — каза Хакни. „Когато започна да става все по-болна и по-болна, тя и носеше все повече неща, влизаше в стаята на брат ми и просто грабваше чорапите му, дърпаше ги долу и ги слагаше на пода.”

„Нужно беше само да погледнем Трупър в очите и усещахме, че тя знае какво се случва и беше много разстроена от това“, добави Хакни..

Понякога възрастната жена получавала панически атаки и Трупър бързала до отиде до нея, за да я утеши.

„Когато усети, че на баба ми и прилошава Трупър бягаше до нея и скачаше на леглото, а тя просто започваше да я гали и се успокояваше“, казва Хакни. „Когато баба ми започна да стига до момента, в който вече не можеше да общува, мисля, че компанията на Трупър определено беше успокояваща за нея.“

И сякаш нищо не можело да раздели Трупър от леглото на баба Сара.

Когато Сара почива през март – няколко дни преди 97-ия си рожден ден – котката била съкрушена.

“Тя просто спря да яде и въпреки, че не е много гласовита котка просто се разхождаше из къщата и плачеше през цялото време.”

Трупър вече се справя много по-добре, обяснява Хакни, въпреки че все още влиза в стаята на възрастната жена и оставя чорапи и други предмети на пода.

Хакни споделя историята за връзката на баба си с котето, в затворена група във Facebook, наречена Cool Cats Group – и публикацията става изключително популярна.

„Мисля, че котките имат много лоша репутация, че не обичат достатъчно стопаните си“, каза Хакни. „Но, когато видях Trooper толкова отдаден и толкова лоялен към баба ми, наистина исках да споделя това с вас, защото хората не разбират, че котките може да не са като кучетата, но определено имат емоции, имат чувства и обичат силно. Те просто не показват чувствата си така изразително. Но те определено ни обичат.”

Понякога намираме нашият ангел хранител в най-закътаните места в нашата душа, това може да бъде просто едно коте, което би останало безрезервно заедно с нас до края.