Кой стои зад финансирането на партията на Румен Радев?
Въпросът „чии са парите“ далеч не е само вътрешнополитически – той има и ясно геополитическо измерение. Когато финансирането на един политически проект е непрозрачно, това неизбежно отваря пространство за външни тълкувания и съмнения.
Борбата с олигархията не започва с лозунги, а с конкретни имена. В политиката максимата „кажи ми кой те финансира и ще ти кажа кой си“ тежи повече дори от въпроса за приятелския кръг – макар че и той често може да се превърне в основа за партийна структура. Истинската следа обаче е тази на парите. Тя не води до идеологията, а разкрива реалната идентичност на формацията.
Румен Радев засега не разкрива нито името на бъдещата си партия, нито кои ще бъдат неговите съратници, още по-малко – кои са бизнесмените, които финансират проекта. Очакваното обяснение за „граждански дарения“ едва ли би убедило общественото мнение, независимо от твърденията, че мнозина са го призовавали да създаде политическа формация.
Политиката обаче не се прави без средства. Някой плаща за офиси, пресцентър, служители, изграждане на структури по места, предизборни събития, транспорт, гориво, рекламни материали, специалисти по социални мрежи, маркетингови кампании, уебсайт, логистика, обучения, софтуер, техника, както и за хората, напуснали заедно с Радев президентската институция.
В този контекст въпросът „чии са парите“ не е по-маловажен от „чий е Крим“. В ефира на bTV лидерът на ДСБ Атанас Атанасов коментира, че би било добре Радев ясно да посочи с коя олигархия възнамерява да се бори.
В социалните мрежи също зачестяват призивите бившият президент да назове конкретни имена. До момента той не е посочил нито един. Така остава неясно дали става дума за принципна позиция срещу концентрацията на икономическа и политическа власт, или за избирателно отношение – едни богати хора да бъдат заклеймявани като олигарси, а други да бъдат приемани като „бизнесмени дарители“.
Спекулациите сочат, че Радев поддържа добри отношения с представители на оръжейния бизнес. Публично известно е единствено името на Емилиян Гебрев – собственик на „ЕМКО“, чийто проект за барутен завод беше блокиран преди две години.
Още през 2016 г., в навечерието на първата президентска кампания на Радев, лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева заяви по Нова телевизия, че той е номинация на БСП, подкрепена от „бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби“, с цел уреждане на сметки в Социалистическата партия.
Сред малкото бизнесмени, заявили открито подкрепа за Радев, са Васил Василев, чийто син Слави Василев се споменава като потенциален кандидат-депутат, както и Васил Божков.
Дори и без публични декларации обаче, големият бизнес традиционно умее бързо да пренасочва подкрепата си към новите политически играчи, диверсифицирайки рисковете си. Докато не стане ясно кои стоят финансово зад проекта на Радев, темата за парите ще остава в сивата зона, а непрозрачността ще поражда съмнения.
Борбата с олигархията започва с назоваване на имена – както на онези, срещу които се води, така и на онези, които я финансират. В противен случай остава усещането не за демонтаж на модела, а за неговото пренареждане – с риск да се окаже, че „моите олигарси са по-добри от вашите“.
Източник: DW, Емилия Милчева
