Политическият проект на Румен Радев се очертава като една от големите неизвестни преди следващите избори. Основният въпрос не е само кога ще бъде обявен, а кои ще бъдат реалните му избиратели. Според наблюдатели бъдещата му електорална база вероятно ще се търси сред хора, разочаровани от традиционните партии, критични към управлението и чувствителни към антисистемни послания – фактори, които правят проекта труден за дефиниране и потенциално противоречив.
Позициите на Радев по ключови теми като еврото, икономиката и мястото на България в ЕС вече предизвикват остри реакции. Политологът Георги Киряков посочва пред Радио „Фокус“, че Радев е играл активна опозиционна роля спрямо различни управления и често е представял членството на България в ЕС като проблематично – не само по отношение на Шенген и еврозоната.
По думите на Киряков, Радев многократно е изразявал позиции, че Европа е слаба, че членството ни в ЕС може да бъде вредно за страната и че ограничава националния суверенитет. Според анализатора тези позиции накърняват обществения интерес и противоречат на стратегическите цели, заложени от България през последните години.
Критики има и към икономическата му визия. Киряков отбелязва, че погледът на Радев към икономиката остава неясен, а истинската му стойност ще се види в конкретните мерки. Сред ключовите въпроси са дали ще се запази плоският данък или ще се премине към прогресивно облагане, дали ще се засили контролът върху сивия сектор и как ще се борят данъчните измами. Именно тези детайли ще покажат дали икономическата платформа е реалистична или остава на ниво лозунги.
Съмнения буди и въпросът кои хора ще застанат зад евентуалния партиен проект. Киряков предупреждава, че ако сред кандидатите се появят представители на „другата олигархия“, несвързана с утвърденото статукво, няма да има истинска промяна, а само преразпределение на интереси, ресурси и влияние.
Политиката на Радев като бъдещ партиен лидер остава енигма. Досега той е действал основно като опозиционен фактор, често партиен по поведение, но най-вече по въпроси, свързани с президентската институция и борбата с корупцията. Киряков смята, че Радев умишлено оставя неяснота около реалните си възможности, защото борбата с утвърденото статукво изисква парламентарно мнозинство и сериозно институционално влияние.
Без ясно мнозинство в следващия парламент, партия на Радев трудно би могла да се справи с дълбоко окопаното статукво в ключови институции. Затова политическият проект на Радев остава не просто нов играч, а рискована формула с много неизвестни – за избирателите, за икономиката и за европейската ориентация на страната.
