Зам.-председателят на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов говори пред ФАКТИ:
– Г-н Йорданов, какво ви накара да повдигнете темата за президентска република?
– Слави го обясни много точно. Ние, като граждани, доскоро виждахме нещата отстрани. Ясно бе, че политическата ни система в този формат не функционира добре така, както е устроена държавата, защото пропорционалните избори са нещо, което пречи. Депутатчетата се крият зад партийната листа и така влизат основно и само послушковци. Поради тази причина направихме първия референдум и поискахме мажоритарни избори в два тура. Влизайки вътре в парламента, установихме, че ние не получихме достатъчно гласове нито първия път, нито втория път, за да може да направим това нещо реално.
Ние нямахме подкрепа от останалите политически партии.
От друга страна демографската ситуация в страната днес е много по-различна от 2016 година, когато тръгнахме да правим този референдум. И ние реално трябваше да изчакаме резултатите от преброяването, които, между другото, още ги няма. Трябва да излязат през септември, за да могат да се направят правилно избирателните райони. За да може този закон да функционира. Защото иначе при лошо направена организация и райониране, още при първите избори всички противници щяха да гракнат и да кажат колко е тъпа идеята и как не функционира. Това ни забави. От една страна демографията – липсата на информация за демографското състояние на държавата, а от друга страна тоталната съпротива на всички останали партии.
И на всичко това отгоре забелязахме как вътре едни партийни другари – независимо дали се казват ПП, БСП, ДБ или ГЕРБ, гонят само властта.
Всъщност целта на тези хора е личното облагодетелстване и оставането им във властта на всяка цена. Затова и станахме свидетели да се правят какви ли не конфигурации и коалиции. Извинявайте, но ми обяснете къде е моралът в коалиция между БСП и ДБ. Ми ДБ искаха допреди шест месеца или година БСП да бъде забранена като партия. А вътре пред очите ни се прегръщаха в името на това да стоят във властта.
– Мотивът на обединението бе да се свали ГЕРБ от власт, ако търсим допирна точка…
– Айде тогава да говорим кой свали ГЕРБ от власт? Коя партия се появи на политическия небосклон и свали още при първите си избори ГЕРБ от власт?
– Това бе „Има такъв народ“…
– Нека тогава да се придържаме към фактите.
Коалицията се събра, за да се изчегърта ГЕРБ. И с тази цел влязохме и ние вътре, но не видяхме никакво чегъртане на ГЕРБ. По-силовите министерства – финансовото, МВР, контролните органи, бяха в ръцете на „Продължаваме промяната“. Но нито едно от тези министерства или от тези органи не тръгна да изчегъртва ГЕРБ от обществения организъм, от държавния организъм. Нито едно.
– Стигна се до арест на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов?
– Добре. И какъв беше смисълът, ако може да ми обясните. Арестуваш Борисов, за да го пуснеш 24 часа по-късно.
И го арестуваш толкова некадърно, че го правиш герой в очите на собствените му хора.
До ареста на Борисов ГЕРБ бяха сериозно разклатени. Защо го казвам. Виждах им погледите вътре в парламента, че им липсва увереност. И какво направиха Киро и Асен? Консолидираха ГЕРБ и направиха Бойко Борисов герой. Незаконно арестуван политически лидер.
Когато човек е политик, когато имаш власт както беше Кирил Петков, когато човек предприеме някакво действие, трябва да има акъл колкото грахово зърно, за да си зададе въпроса: „Правя това, какво следва?“ Когато предприемаш нещо такова… Вижте, никой не казва, че Бойко Борисов не трябва да е обект на проверка, най-вероятно има хиляди неща, за които трябва да бъде гонен от правосъдието. Просто го направи така, че да не бъдеш уязвим, да има ефект.
Защото сега мога да задам въпрос от теорията на конспирацията. Дали този ход на ПП не е бил, за да консолидира ГЕРБ? Всеки нормален човек, който не е идиот, ако си зададе въпроса: „Ако арестувам незаконно политическият лидер на опозицията, но не съм се подготвил с нищо като доказателства и го пуснат 24 часа след това, кой печели?“ Разбирате ли каква е чутовната глупост, която се сътворява от онези, с които бяхме в коалиция.
И всичко това, цялата скопеност на политическата система, цялата невъзможност вътре в парламента да се работи, отново постави въпроса за отговорността.
Работата в парламента в момента е колективно криене от отговорност. Правителството е колективно криене от отговорност. Кабинетът се оправдава с парламента. Народното събрание понякога се оправдава с правителството… И с двете институции, когато имаш необходимата възможност да ги контролираш, както имаше Кирил Петков, правиш същото като при ГЕРБ. Кирил Петков пред очите ми се превърна в Бойко Борисов. Петков казваше аз искам това, на мен ми трябва „бухалка“, трябва ми това, трябва ми онова. Властта не е, за да бъде безконтролна. И така вече идва въпросът за отговорността.
– Как виждате точно ролята на държавния глава в една президентска република…
– В момента кой носи отговорност за миналото управление? Хората можеха ли да го контролират? Ясно ли беше на какви принципи се прави коалицията? И отговорът е много прост – с политически пазарлъци между партиите.
В следствие на това Корнелия Нинова беше вицепремиер, разни други хора бяха министри, разни лидери на партии станаха вицепремиери и си действаха за собствените интереси и за интересите на партията.
При идеята за президентска република хората трябва да кажат какво ще се случва. Слави Трифонов каза, че е видял, че политическата система е в безизходност, че е видял само вътре алчност и безхаберие.И затова предлага да се види дали не е по-добре да се премине към президентска форма на управление. И това се решава от гражданите на референдум. Хората трябва да кажат дали са съгласни и дали мислят по този начин.
Иначе, да, при президентската форма на управление има ясна отговорност. Президентът в единия случай е премиер и си избира кабинет и носи пряка отговорност за изпълнителната власт, не може да се скрие зад нищо. Нито зад партийна листа, нито зад нищо. В другия случай – говоря за френския вариант, там президентът посочва премиер, който си събира екип, а този екип се гласува от парламента. Така има контрол между двете власти. Коя форма ще бъде избрана, това вероятно ще решат хората, които ще влязат във Великото народно събрание.
В момента ние смятаме, че тази политическа система е тотално изчерпана и не работи.
За една година имаме четвърти парламент. И да напомня, че 1934 година България е била в същата ситуация. Бърза смяна на кабинети и къси парламенти. Същата политическа безизходица и тогава военните правят преврат и въвеждат ред в държавата, наистина. Това обаче е изключително недемократично. Но в много държави в Европа формата на управление е по-скоро президентска. Франция е лидер в ЕС. Искам някой да ми каже как във Франция няма контрол, няма демокрация.
– Референдум, Обикновено Народно събрание, Велико народно събрание. Това са стъпките. Обозримо ли е?
– Обозримо е, разбира се. Зависи само от волята на хората. При референдум, на който гласуват достатъчен брой хора, които пожелаят свикването на Велико народно събрание с цел промяна на Конституцията, едно обикновено Народно събрание е длъжно да изпълни това нещо.
– Президентът, който ще назначава, ще носи отговорност и ще може да бъде контролиран. И какво от това, след като може да бъде свален с импийчмънт. Каква е разликата с това да се гласува вот на недоверие към кабинет?
– Президентът може да бъде свален с импийчмънт, ако не се справя добре с правомощията си. Но там ще има ясно определена отговорност кой носи вина. В момента правителството може да бъде свалено с вот на недоверие, въпреки че това е изключително трудно. В повечето случаи управляващите имат мнозинство и се пазят. А и никой депутат не иска да ходи на избори. Повечето депутати не искат да ходят на избори, защото не знаят дали пак ще са депутати.
Просто хората искат да си умрат като депутати, не искат да загубят привилегиите, които имат.
А партийните лидери, които са в кабинета, имат страх дали след това ще се върнат на същите места, за да могат да продължат същите финансови схеми, които са развивали. Ако има президентски тип управление, едва ли ексминистрите ще бъдат партийни.
– Как гледате на коментарите на колегата ви Иво Сиромахов, който определено иронизира партийната работа на ИТН?
– Иво Сиромахов е хуморист. Той това работи. Той при нас получава заплата, за да работи водещ на забавно предаване. Иво Сиромахов не е член на ИТН, не разбира политическите процеси. Той не знае колко трае и през какво трябва да се мине, за да се стигне до едно или друго. Така че си е негово право да си хумори в нета. Никога няма кажа нещо лошо за него. Иво Сиромахов има правото да се прави на зевзек.
– ИТН се отдели от управляващата коалиция и гласува против кабинета „Петков“. Каква част от този вот бе по съвест и каква на инат… Определено имахте големи различия по основни теми?
– Въпросът за мен не е точен. Нито е било на инат, нито е било само по съвест. Имам предвид, не че не го чувствахме така, но ние спазвахме правила. Това управление бе формирано с определени цели и те бяха заложени в коалиционното споразумение и всички се подписахме. Нали така. Ние казахме, че ако не се спазва коалиционното споразумение, нали това е логиката, ако има логика, коалицията се разпада, защото се губи основата, на която е формирана. В споразумението имаше сектор „Външна политика“. В този сектор бе ясно разписано какво ще е отношението на коалицията към Северна Македония и нейния път към Европа.
И след това Кирил Петков, образно казано, го хвърли в кошчето това споразумение и започна да работи точно срещу това, под което си беше сложил подписчето сам.
През цялото време ние предупреждавахме, че това е проблем. И че ако се продължава така, това ще доведе до разпад на коалицията. Това не го казвам просто ей така. Всичките ми изказвания от март до разпада на коалицията можете да ги проверите, че говоря така по темата. И като бонус към всички тези неща, за да ни е чиста съвестта, когато гласувахме, както се изразихте по съвест, бяха всички лични амбиции на Кирил Петков да окаже на две министерства опит за съставяне на финансови схеми, опит за усвояване по интересен начин на бъдещи пари, които ще влязат по Плана за възстановяване. Отвратително лошата финансова политика на Асен Василев. Малко не беше точен в изявлението си от Росенец преди дни, че е розово положението в страната. При всичко това в комбинация нямаше как при нас да е друго. Те, ПП, развалиха коалицията, нарушавайки коалиционното споразумение. Не ние, те развалиха правителството. Ние имахме морала да кажем, че не може да се работи така, след като не се спазва споразумението. Колегите ни от БСП повече от нас надигаха глас публично по темата за Северна Македония. А вътре в парламента и на коалиционните съвети се държаха като мишки. Само и само Корнелия Нинова да си остане вицепремиер и да продава оръжие на Украйна.
– Поуката за вас от факта, че от ИТН се отделиха депутати. Как ще направите по-монолитна ваша бъдеща парламентарна група?
– Аз съм щастлив, че това се случи, че колеги напуснаха. Защото човек да ходи на битка и да бъде предаден от хора в своите редици, това е ужасяващо.
Да те простреля някой в гръб, когато тръгваш на война, е ужасяващо.
Така че е прекрасно за нас, че тези хора се махнаха. От друга страна това, че те се махнаха, показва, че при нас личната свобода и ненакърнима. Можете ли да си представите 6 човека от ДПС или от ГЕРБ да станат и да напуснат. Едва ли. Защо? Защото там ги държат по различни начини, които всички знаем, но никой не казва на глас. При нас не е така. Те са си взели самостоятелно решение.
Приели са ролята на предатели и да си носят кръста.
Какво по-хубаво за нас от това, че в редиците ни вече няма предатели. Как ще продължат от тук нататък, това си е техен проблем. В момента на задаващите се избори единият, който най-много рипа, са го сложили водач в град, но не в този, от който стана депутат с нас.
Другите са в шеста глуха, защото никой не обича предателите. В ПП всичките са обикаляли различни партии. Настимир е бил къде ли не, примерно. Но дори и те, в ПП, имат явно едно на ум. От тези шестимата има хора, които са казвали много тежки неща по отношение на Кирил Петков, че в Министерски съвет са наркомани и т.н., говоря за постове във Фейсбук, а сега отидоха и се прегърнаха с тях. Тук морал няма.
– Подредихте ли вече листите?
– Всичко е внесено в Районните избирателни комисии.
