Тукашните притворни русофоби набъркаха и Путин в току-що проведените местни избори. Горкият.
Известно количество американци и досега са убедени, че руският самодържец направи Тръмп президент.
В изборната нощ един пък се пенявеше, че пак той напътства и Льо Пен, както и партия „Алтернатива за Германия“ – нейната програма била преписана от програма на Путин, тъй рече нашият путиновед.
В този момент Андрей Райчев не издържа и започна да се кръсти и да умолява Господ да вразуми путиноведа.
„Боже, боже – редеше той – Путин да подкрепя хитлеристка партия…“
Все пак, в угода на националното ни самочувствие, нека се съгласим, че Путин се бърка навсякъде – но пък само тук не успя да нагласи последните избори.
Може да се гордеем с този факт и дори да ударим набързо два-три кръста.
Путин трябва да е забравил датата на изборите, друго обяснение няма за провала му.
Или пък ПростоКирчо, който щеше да му става партньор покрай аферата с „Джемкорп“, го е подвел несъзнателно. Това е напълно възможно – като знаем как се спъва с българския език, руския му едва ли е по-изряден.
Разбира се, той ще си плати глобата за това недоразумение, което несъмнено злепоставя руския самодържец – вероятно ще му възложат да довърши София по възможно най-бързия начин.
Освен това, Путин вероятно ще нареди на кирчовци да подпишат меморандум с някой нов „Джемкорп“, обезателно собственост на американци – но този път да не се изяснява прекалено бързо, че въпросните американци са си чисти руснаци.
Кирчовци нямат право повече да се издънват пред Путин.
А и истерията около руския газ позатихна и вече няма как да компенсират провала си през някоя тлъста далавера с него – както се случи миналата година след фиаското с „Джемкорп“, когато четири месеца купуваха като изоглавени газ от Путин на специално завишени цени – като за идиоти.
Казвал ли съм ви, че един път хванеш ли се да играеш казачок, няма отърване, играеш го до гроб.
Дори да съм го казвал, не е лошо тази стара истина да се повтаря, защото някои политически чутури трудно увират.
Друго обаче не съм ви питал. Ако се чудите, кой е човекът на Путин тук, ако трябва да разпознаете неговата истинска „капия“, кой ви изглежда по-подходящ – Васил Терзиев или Ваня Григорова?
Терзиев с неговия преференциален произход – или Ваня, която разчиташе най-вече на хубостта си в софийската кметска надпревара?
Да, де, „Красотата ще спаси света“ – както казваше Достоевски, но пък Путин, особено след като загуби софийските избори, едва ли в момента е на неговия акъл.
Нито една българска телевизионна викторина няма да затрудни участниците с въпроса за капията на Путин, така че да го забравим.
Но ето ви един друг въпрос: защо луднаха извън мярката тукашните перекендета и намесиха Путин в нашите дърварски надлъгвания в едни също порядъчно дърварски избори. Защо наистина?
Проблеми с белия хляб, който нагъваха досега – дали това не е причината? Напълно е възможно. И ще става още по-зле.
Новите ни първи братовчеди вече криво-ляво си свършиха работата – доста хора не се съмняват, че те са ни „нужни така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество“.
Това заклинание е проверено през годините, адресирано беше към предишните ни първи братовчеди, руснаците – и може да се използва като пътеводна звезда в отношенията ни с всичките ни следващи първи братовчеди.
Обаче кротнем ли се с тези проникновени думи, напълно резонно бюджетите на Братовчедите се свиват – и перекендетата трябва да свикват с хляб от „Лидл“, който, колкото повече поевтинява, толкова по-качествен става.
Това несъмнено ще е удар по самочувствието им – и те трябва незабавно да пласират някаква брутална измишльотина.
Те точно това и направиха.
Едно отклонение: дали не е уместно, при предстоящото бърникане в Конституцията, в нея да се запише и въпросното заклинание и то да има силата на Петата поправка на американската конституция, която предоставя възможност на заподозрян да не дава показания, които могат да го уличат в престъпление.
Така властниците ни ще могат свободно да сменят братовчедите си, без да се боят от наказателно преследване.
Както винаги се случва в българските ни работици, най-важните въпроси винаги остават незададени. Те бяха пренебрегнати и в тия избори. Например, кой, всъщност, го измъдри новият софийски кмет.
Не бързайте, не е ПростоКирчо – той себе си още не е измъдрил, какво остава за другиго.
Навремето той беше припознат от президента Радев – иначе и досега щеше да си остане едно политическо копеле.
И понеже е много активен, може би още щеше да виси пред президентството с онзи плакат „Аз съм Кирил Петков и не ме е страх!“, за да забавлява софийските зевзеци.
Но после се оказа, че има и други мераклии за негови създатели – и Радев се оттегли и предостави „копелето“ на Матроната от „Козяк“.
Тя пък, докато Бойко я тушираше в прегръдките си, набързо осинови Кирчо, без да се интересува изобщо, какъв му е произхода.
Ако те припознае г-жа Херо, не ти е нужен никакъв произход.
Докато Ваня набързо я произведоха в кандидатът на Путин, Кирчо пишеше сълзливото си писмо-прошение до екс-Падишаха ББ, лазейки по корем пред него – неудобна поза за писане, но важното е, че постигна целта си.
И между две ругатни по адрес на кирчовци, Бойко подкрепи кандидата им.
И после се чудят, защо Народа се държи така – едно говори пред емисарите на различните партии, друго пред репортерите и социолозите – най-сладко му е да послъгва в техните екзит-полове, и накрая си гласува както си знае, а вече и както му падне.
Не бързайте да го упреквате в непоследователност и хитруване.
Той просто прихвана от мискинлиците на политиците.
Но така има опасност да замязва на един идиот, с когото Иван Попйорданов се беше сблъскал в планината на следващия ден след първите свободни избори през юни 1990 година.
Докато оня си пасял овцете и говорел нещо на себе си, Иван имал неблагоразумието да го пита, гласувал ли е и за кого.
Идиотът се изпъчил и гордо съобщил, че пуснал в урната седем червени бюлетини, три сини, както и една бяла – за всеки случай.
„Натъпках ги всичките!“ – изфъфлил той победоносно.
Луда работа – но 34 години по-късно Народа сякаш се гъне като този клетник – и не знае за кого да се хване.
В нощта на балотажа се чуваха невероятни неща – например, че българската приватизация била „ченгеджийска“, точно така беше казано.
Това твърдение е определен принос в историята на Прехода – понеже, ако все още си спомняте, приватизацията я скалъпи Иван Костов, Черният Ангел на изфирясалото „дясно“.
Гъвкав като всеки човек с простолюден произход, той бързо схвана, че няма сили да постигне „нови хоризонти“ в националното стопанство, разпродаде на безценица, каквото можа от него и, в крайна сметка, го остави да се срути по надолнището.
Това срутване, впрочем, продължава и досега – накрая ще се окаже, че Българският Път към Ада е най-дълъг, и тази екстра ни я уредиха/предоставиха.
По онова време – първите години на Прехода – сегашните ни Първи братовчеди все още само се навъртаха наоколо.
За жалост, това бяха доста повърхностни хора и като че ли в някаква степен дори ни презираха.
Сякаш ни имаха за идиота с 11-те бюлетини.
Със сигурност не знаеха едно важно правило: когато искаш да промениш нещо някъде, най-напред трябва да си наясно, с кого си имаш работа, да си направиш труда да вникнеш, макар и в някаква нищожна степен, в манталитета на местното население.
Иначе нищо няма да постигнеш.
А Терзиев подкара лъжите: щял да се води от принципа, всеки гражданин да знае какво се случва.
Това е тлъста лъжа – и прекалено глупава.
Никакъв финес няма у тия, новите победители.
Да не забравим най-важният въпрос: чий е, всъщност, Терзиев?
Автор: Кеворк Кеворкян
